Бюстовете, които извайва, са точно копие на живите оригинали – лицата на Френската революция. Те му носят слава като автор, лишен от слух и говор, но надарен с талант да пресъздава точно личностите, чиито гласове никога не е чувал. Клод-Андрé Дезен (Claude-André Deseine).

Централна тема в скулптурите му са жителите на Галисия. Вдъхновен от пасторалната идиличност на тяхното ежедневие, нечуващият художник извайва от метал не просто образи на рибари, доячки, земеделци и пилигрими, но създава антропологични паметници на радостта, надеждата и смирението в контекста на галисийската култура. Хосé Мария Акуня Лóпез (José María Acuña López).

За неговия живот се знае много малко, но скулптурите му – от статуи на светици и обикновени жени до монументи, посветени на френската революция, са отражение на два свята –  на мира и на войната. Пол-Франсоà Шопѐн (Paul-François Choppin).

Скулптурното му наследство наброява стотици творби, завещани на Република Австрия в годините след Втората световна война. Продуктивният художник вае портрети, персонажи от гръцката митология и декорира градини с фигури, запечатали стаен копнеж по небеса. Густин Амбрози (Gustinus Ambrosi).

Керамичните му скулптури и бронзови статуетки са с разлети и неясни форми, предизвикващи зрителя да ги свърже с представа или образ много отвъд табелката с обозначение. Вдъхновени от изкуството на 20-те години на миналия век, творбите му изразяват посланията на модернизма между двете световни войни. Нюъл Хилис Арнолд (Newell Hillis Arnold).

В пантеона на творците със слухова загуба, оставили следа в историята на френското изкуство е и един скулптор, чиито творби променят представите за човеколюбие. Феликс Мартен (Félix Martin).

Скулптурите му са емблематични монументи, които прославят младата Финландска република през 19 век. Между двете световни войни тя понася много бомбардировки, разрушили голяма част от художествените ателиета на един от водещите скандинавски скулптори. Вейно Алтонен, художникът на класическия реализъм.

Той се ражда на 15 юли 1869 г., в живописната френска провинция Вандом, разделена на две от река Лоара. Най-големият син в заможно семейство, още в ранна възраст оглушава от гръмовния звук на оръдията, които огласят околностите на Лоара по време на Френско-германската война от 1870 г. Жан-Жак Фернан Амар (Fernand Hamar) – скулпторът, който извая свобода от бронз.

Скулптурите му са възхвала на силата и атлетичността. Мнозина съзират в тях подчертан хомоеротизъм заради афинитета на американския ваятел към изобразяването на голи или полуголи мъжки фигури в композициите му. Наричат го „Микеланджело на Запада” заради идеализирането на физическата мощ и „мълчаливият гений”, заради глухотата му. Дъглас Тилдън (Douglas Tilden).