Когато през 1992 г. Организацията на обединените нации обявява 3 декември за Международен ден на хората с увреждания, целта е благородна – да има ден, в който да се отбелязват достигнатите алтруистични цели, свързани с включването, самостоятелен и достоен живот, по-високи доходи и заетост и достъп до информации за хора с най-различни физически дефицити. Ден за изразено уважение към онези цели, ратифицирани от държавите в полза на хората с дефицити, както и към целите, което самите хора са реализирали въпреки дефицитите си. Но дали е признак на уважение към тези хора да бъдат наричани "хора с увреждания"? 

Скъпи читатели, през 2000 година ООН провежда среща на високо равнище, на която се приема Декларация на хилядолетието. Тогава е създадена и международната програма Цели за развитие през хилядолетието (The Millennium Development Goals или MDGs) до 2015 година. В тази програма всички 189 страни-членки на ООН (които са 193 в момента), и най-малко 23 международни организации, се ангажират да помогнат за постигането на 8 цели до 2015 г.: изкореняване на крайната бедност и глада, постигане на всеобщо начално образование, насърчаване на равенството между половете и овластяване на жените, намаляване на детската смъртност, подобряване на здравословното състояние на майките, борба с ХИВ / СПИН, малария и други болести, гарантиране устойчивостта на околната среда, развиване на глобално партньорство.