Като повечето представители на дребното дворянство през осемнадесети век и той се занимава с рисуване на портретни миниатюри, превръщайки хобито си в доходна професия. Портретите му, не по-големи от 5 см., са изящни копия на знатни благородници, направени с акварел върху слонова кост. Ричард Крос (Richard Crosse).

Той е хип-хоп танцьор, който обича да усеща музиката и се води по ритъма ѝ. Занимава се с танци, преподаване на американски жестов език и е активист за по-доброто разбиране на знаковата комуникация в нечуващата общност. Шахим Санчез (Shaheem Sanchez).

Централна тема в скулптурите му са жителите на Галисия. Вдъхновен от пасторалната идиличност на тяхното ежедневие, нечуващият художник извайва от метал не просто образи на рибари, доячки, земеделци и пилигрими, но създава антропологични паметници на радостта, надеждата и смирението в контекста на галисийската култура. Хосé Мария Акуня Лóпез (José María Acuña López).

Наричан „баща на модерното изкуство”, той е първи художник в двора на крал Карлос IV и рисува реалистични портрети с невероятна бързина. Неясната болест, пощадила живота му едва 46-годишен, го лишава завинаги от слух, което повишава изразителността на портретите, но населява с мрачна тематика платната му. Франсиско де Гоя (Francisco de Goya).

Автор на две книги, сътрудник на вестници и секретар на първата организация на хора със слухова загуба в България, той втъкава тишината в литературния си псевдоним. Димитър Краев (Тишин).  

През 2008 г. тя е първата състезателка със слухова загуба, явила се на конкурса „Мис Бразилия”, и единствената нечуваща бразилка, която печели второто място в него. А националният отбор по плажен волейбол може да се гордее, че има в екипа си бивша кралица на красотата, която се състезава на Летните олимпийски игри за нечуващи през 2013 г. Ванеса Видал (Vanessa Vidal).

За неговия живот се знае много малко, но скулптурите му – от статуи на светици и обикновени жени до монументи, посветени на френската революция, са отражение на два свята –  на мира и на войната. Пол-Франсоà Шопѐн (Paul-François Choppin).

Тя става първата нечуваща кралица на красотата, след като през 1995 г. печели конкурса „Мис Америка”. Години след това нейната активност за по-голяма осведоменост по въпросите на нечуващите ѝ носи и назначение от президента Буш в  Националния съвет по въпросите на хората с увреждания. Автор е на четири книги и майка на четири момчета, заради първото от които си поставя кохлеарен имплант. Хедър Уайтстоун (Heather Whitestone).

Един от ключовите играчи във Висшата бейзболна лига на САЩ, като питчър той бележи доста победи за отбора на „Гигантите” между 1900 и 1908 г., и е считан за спортна икона от нечуващата американска общност. Роден без слух и служещ си с езика на знаците, той обучава дори и отбора си, за да не пропуска дори и дребна шега както в хода на общуването, така и на терена. Лутър „Дъми” Тейлър (Luther "Dummy" Taylor).

В средите на нечуващата общност по света името му се свързва със създаването на училище за нечуващи, първото в американския щат Индиана, за което набира ученици със слухова загуба, докато обикаля със съпругата си на кон. Бидейки без слух, той е един от първите обучители с огромен принос в ранното образование на глухи и тежко чуващи деца. Уилям Уилърд (William Willard).