Христина Чопарова

Христина Чопарова

Проектът „Пеещи артисти” е създаден за български актриси и актьори, които да се изявяват и като певци. Идейният проект, дело на продуцента Игор Марковски, включва поредица от записани песни и реализирани към тях видеа с участието на любими на публиката имена от българската театрална и филмова сцена. Част от проекта е и петата песен – „Роднина на дъжда”, в чийто видеоклип са поставени български субтитри.

Във времена, когато жените все още са безправни, тя се бори за място в професия, доминирана от мъже. Сякаш това не е достатъчно, тя е и без слух. Отвоюва си правото да кръстосва небето и вдъхновява много последователи. Елинър „Нели” Цабел, „тихият” пионер в американската авиация и първата жена с лиценз за пилот в Южна Дакота.

Гасукама Сейхо (Gusukuma Seihō) е официален придворен художник в кралския двор на царство Рюкю през ранния 17 век, което въпреки малките си размери заема централна роля в морските търговски мрежи на средновековна Източна и Югоизточна Азия. Художникът е известен още като Джи Рьо, както и с артистичния си китайски псевдоним Кин Касей. Единствената му оцеляла картина изобразява талисман против беди, популярен в китайската и японската култура.

В немскоговоряща Швейцария свързват името му с широкообхватната му дейност, довела до създаването на швейцарската Асоциация за социално подпомагане на хора със слухова загуба (SONOS). Сам той без слух от ранна възраст, посвещава живота си и неизчерпаемата си енергия на образователна, просветителска, социална и журналистическа работа за хора с различни по вид слухови дефицити. Юджийн Шутермайстер (Eugen Sutermeister).

За 11 ноември 2020 г. бе предвидено първото четене на Законопроект на Закон за българския жестов език. По липса на кворум заседанието бе насрочено за следващия ден. Днес, 12 ноември 2020 (четвъртък) бе съобщено, че Народното събрание е приело с единодушие на първо гласуване проектът на Закон за българския жестов език. Съобщението направи Светлана Ангелова, народен представител от ПГ на ГЕРБ, зам. председател на ангажираната със законопроекта Комисия по труда, социалната и демографска политика.

От картините му те гледат образи, които се вглеждат. Вслушват се – във вещите, в хората, във всичко. В тях има много повече, отколкото се вижда на пръв поглед. И толкова много мъдрост в очите им, и неопределеност във фигурите, и смисъл във фрагментите. Общото между всички творби е, че носят дълбока емоция и образуват такава. Ако една картина не докосва, ако не е нарисувана с любов, авторът ѝ е далеч от успеха. Поне според Морис Бродерсън.

Той е самоук. Правел мастилото си, като смесвал сажди от семейната печка на дърва със слюнка. Вместо с четки, рисувал сцени и вещи от ежедневието с подръчни инструменти – заточени пръчки, костилки от кайсии, тампони от памук и счупени перодръжки. Сам се учил на перспектива и нямал навик да датира творбите си. Криел голяма част от рисунките си в саморъчно направени кутии, което обърквало хронолозите на творчеството му. Джеймс Касъл.

Неделя, 25 Октомври 2020 13:33

Цяр за всичко

Хуморът е необходимото и много ефикасно средство за разсейване на мрачни облаци, което образува от лека усмивка до сълзоливност от смях. Правилната дозировка и източник обикновено гарантират добро настроение с моментален ефект. Но още по-качествен е резултатът, когато човек сам умее да превръща сериозното в смешно. Хуморът наистина е цяр за всичко, и точно така се нарича сборникът с разкази на П. Г. Удхаус, първият от които изобилства с комични случки с недочуващ герой.

Тъмни фигури, изобразени в гръб. Тълпи, които никога не гледат право в художника.  Хората от платната му сякаш са приведени от силата на житейския вятър или сгърбени, за да прикрият чисто човешките си слабости. Те са бедни работници, селяни и персонажи от индустриализиращия се през 19 век белгийски регион Моленбек. Такива, каквито ги вижда Йожен Леерманс – един трудно говорещ мъж без слух, художник на универсални съдби.

Жестовата комуникация прикова взора на общественото внимание чрез превода от телевизионния ефир, въведен поради епидемиологичната обстановка. Това обстоятелство актуализира и темата за необходимостта от Закон за жестовия език. Създаването му въздигна надеждите на тихата общност България да се нареди до европейските държави, легализирали в националните си законодателства жестовия език като комуникационно средство. Законопроектът, внесен в НС обаче, е много далеч от тези надежди и в този му вид има смущаващо много недостатъци.