Гостът ни днес е преводач-тълковник от и на жестов език, с многообразни житейски роли. Майка на две момчета, тя съчетава превеждането с работата си като специализирана охрана. Тя е квалифициран стенограф – машинописец и администратор – документалист, но и с диплом по пантомима в НАТФИЗ като актриса за пантомимен театър. Носител е на кафяв колан по Шотокан, карате до. Преводач с дългогодишен опит, с който разговарям за жестовия език, професията на преводача и предизвикателствата в тази област. Камелия Ангелова, скъпи читатели!

Скъпи читатели, уникалните хора по света имат уникални способности, които книгата на рекордите „Гинес” отбелязва в своите архиви. Тези постижения обикновено са предизвикателство за онези, които желаят да ги надскочат, за да подобрят рекорда. Оказва се, че в „Гинес” са записани и рекорди в областта на жестовия език, за които сега ще ви разкажем.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, тематиката за жестовия език и за неговото бъдеще винаги е актуална в средите на ползвателите му. След като наскоро Парламентът отхвърли внесения законопроект за българския жестов език като недостатъчно обоснован и с множество липси, остана неясния въпрос „А сега накъде?”. Във връзка с тези неясноти и в търсене на отговори по въпросите на жестовия език, Асоциацията на гражданите с увреден слух в България (АГУСБ) инициира Форум за обсъждане на тема „Български жестов език”. Форумът ще се проведе на 20 юни 2017 (вторник), от 15.00 ч в залата на АГУСБ на адрес: София, бул. „Александър Стамболийски” 159-163.

Скъпи читатели, в свръх технологичното ни време днес няма нищо по-лесно от това да заснемеш видеоклип от две минути. Но през 1913 година, в суровите условия на задаващата се Първа световна война – една от най-унищожителните в човешката история, киното тъкмо е в разгара си и конкуренцията на братя Люмиер е огромна. Използвайки възможностите на бързо развиващата се филмова индустрия, през същата тази 1913 г. един човек заснема двеминутен ням филм, воден от една-единствена максима: „Докато има глухи хора на земята, ще имаме и знаци. И докато ние имаме нашите филми, можем да се запазим знаците  в тяхната старинна чистота. Това е моята надежда, че всички ние ще обичаме и пазим нашия красив език на знаците като най-благородния дар от Бог за хората без слух”. Джордж Уилям Ведиц (George William Veditz), дами и господа.

Какво е Култура на Глухите? Какви културни групи съставляват нечуващите общности по света и какви средства за комуникация използва всяка от тях? Съществува ли жестово многообразие и какви видове жестов език има? Каква е ролята на семейната среда в образованието на децата с вродена слухова липса и с придобита слухова загуба? А къде е мястото на преводач-тълкувателя от и на знаков език? На тези въпроси отговаря (без претенции за изчерпателност) настоящата ни публикация.

В област като жестовия език, особено в националните жестови езици, за да бъдат правилно и точно предавани, е необходимо наличие на езиково богатство. То се изразява в това за всяка дума да има релевантен жест, който да я обяснява. Иначе казано - когато жестовият фонд покрива думите от говоримия национален език. Каква е разликата между преводач (translator) и тълкувател (interpreter)? Кога е необходима неговата помощ и на какви морално-етични норми се подчинява един посредник в знаковия език? Кога говорим за наистина качествен професионален пренос на информация от говорим към жестов и от жестов към говорим език? В настоящата публикация разглеждаме тези въпроси в търсене на отговори.