Колкото повече се развиват новите технологии, толкова повече стават и разработваните приложения, които имат за цел да улесняват достъпа на хората със слухови дефицити до определени услуги и сфери на живота. Но технологичната експанзия не бива да бъде за сметка на качеството и професионализма, смятат от Световната федерация на глухите (WFD) и от Световната асоциация на жестовите преводачи (WASLI), които излязоха със становища относно професионалния жестов превод чрез новите технологии и използването на жестиращи аватари. В настоящата публикация са представени основни акценти от двата документа.

В област като жестовия език, особено в националните жестови езици, за да бъдат правилно и точно предавани, е необходимо наличие на езиково богатство. То се изразява в това за всяка дума да има релевантен жест, който да я обяснява. Иначе казано - когато жестовият фонд покрива думите от говоримия национален език. Каква е разликата между преводач (translator) и тълкувател (interpreter)? Кога е необходима неговата помощ и на какви морално-етични норми се подчинява един посредник в знаковия език? Кога говорим за наистина качествен професионален пренос на информация от говорим към жестов и от жестов към говорим език? В настоящата публикация разглеждаме тези въпроси в търсене на отговори. 

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, през 2013 г. кончината на южноафриканския президент Нелсън Мандела (Nelson Mandela) бе грубо поругана от фалшив жестов превод на словата на държавните глави, уважили мемеориалната служба. Скандалът се разрасна тогава заради неустановената самоличност на мъжа, ръкомахал безсмислено редом до американския президент Барак Обама. Случаят показа и необходимостта от акредитирани жестови преводачи, с лиценз да извършват професионален жестов превод по време на публични мероприятия. Освен всичко, скандалът бе повод за предефиниране и допълване на етичния кодекс на преводачите от знаков език.

Нечуващите хора, които работят като тълкуватели на жестомимичен език, са в сравнително нова като област професия. Те обикновено се използват като препредаващи тълкуватели за потребители със специални езикови потребности, или като тълкуватели между два различни жестови езика, или между един национален жестов език и международен такъв. Необходимостта от нечуващи тълкуватели се разраства, но осигуряването на обучение и образование, специално предназначени за тях, някак си не са в крак с нарастващото им търсене. През последните години в Европа са създадени само няколко програми за обучение на нечуващи тълкуватели, научните изследвания в областта е оскъдна, а все още не се разполага с подходящи инструменти за оценяване на уменията им.