В стари времена на речния бряг се е издигал свещоподобен маяк, който да ориентира нощем плаващите по Дунав кораби и гемии. Избродените брегове на „свещния” град пазят стъпките на хилядите въпросителни, крият сенките на разпилени настроения и ехото от извикани спомени. Реката крие много тайни, които не са скрити за онзи, който умее да я усеща и да я слуша. Тишината предоставя прекрасна възможност за това – за съзерцание, в което поглъщаш спокойствието на бавни глътки, докато споделяш вълненията на белите дунавски води.
Тези ежедневни диалози, в които речния пясък поскърцва под стъпките, а Дунав разказва мидени истории, са събрани като съкровение в бутилка, изхвърлена на брега. Тъничката книжка на Оля Недкова, от чиито корици сякаш всеки момент ще прелеят няколко позлатени от залеза вълни, е точно това. Бутилка с емоции, от която излита поетичен Дух, готов в студените зимни вечери да ти разказва за лято и вълнуващи срещи с водата. Стъпките отвеждат съвсем близо до брега, плътно до речните милувки. И ако не се страхуваш да се намокриш, ако си достатъчно смел да потопиш стъпалата си в студените води, пред теб ще зашептят диалози, откровения и признания. Можеш да усетиш силната връзка между Оля и реката в града на Щастливеца. Свищовлийката с увреден слух е като тънка струна, която издава прекрасни мелодии при всеки променлив порив на непредвидимия Дунав.
„Ритъмът на живота отнема свободата.
Край брега откривам широтата на реката и
стремителното извисяване на брега.
Пейзажът е мост към чувствата!
Задавам си въпроси, търся отговори и намирам
успокоение на духа ми.
С кого разговарям – със себе си, с реката, с времето, с
бреговете?
Бреговете на познанието, бреговете на реката,
времето, на посоките на света. Бряг и безбрежност.
Граница и безграничност.”
Книжката с пясъчни корици, която прилича на подвързана тетрадка за спомени, е една от последните две книги, които Оля Недкова отпечатва през лятото. На На 29 септември в къщата-музей на Алеко Константинов, в рамките на традиционните есенни празници на Свищов, Оля Недкова представя „Стъпки по Дунава” – едно интимно пътешествие, в което метафорите като красиви водни кончета шарят страниците с емоции.
Събитието е било уважено от писателя Георги Данаилов, поетите Ваньо Вълков, Георги Драмбозов и Божидар Богданов, издатели, критици и почетни граждани на град Свищов. Авторката на „Стъпки по Дунава” получава поздравления от кмета на града, след което е имала честта да бъде представена от поетесата Стефания Цанкова. Ден по късно, на 30-ти септември, Оля Недкова е била удостоена с наградата „Златно дунавско перо” за цялостен принос към културата на град Свищов. В първото българско читалище – „Еленка и Кирил Аврамови” – е било много тържествено. Читалището (изградено с дарения още по турско време, където Тайното общество на Раковски обсъжда идеята за трите цвята на българското знаме), става подходяща сцена за обявяване на заслужили свищовски творци, наградени с „Достоен за Свищов”.
Оля Недкова е автор на множество публикации и стихове, отличени в конкурси у нас и в чужбина. Нейни хайку стихове са преведени на френски, английски и румънски. Заедно със „Стъпки по Дунава” през лятото на 2012 година издава и книжката „Загадайки – отгадайки”. Тя е намигване към всички малки и непораснали деца, които имат прекрасна възможност да изживеят уютни и топли семейни вечери, като познават отговорите на забавните, стихоплетни гатанки, и едновременно с това оцветяват картинките към тях. Рисунките в книжката са дело на малки палавници от разградското Детско арт студио „Дъга”, които са на възраст от 10 до 14 години. Картинките са подредени в няколко категории – животни и птички, в гадината, на двора, у дома.
„Животът ми е пъстра книга, но ме натъжава, че хората се опитват да драскат и цапат по нея. Повече от тридесет години се опитвам да съм наравно с другите. Когато издадох след инсулта книгата си “Пачуърк”, в която героите ми са от “различните” хора, двете ми колежки заявиха, че така ще направят, че никой да не присъства на представянето й. Затова то беше в Свищов. На 3 декември ни предстои традиционната /10-та/ среща в Клуба на дейците на културата, по повод Международния ден на хората с увреждания. Инициативата бе моя. Ще участват главно хора без увреждания, но с отношение към проблемите на хората със специфични потребности. Правим изложба и литературно четене на авторски творби с участие на творци със и без увреждания. Винаги се завързва диалог, а накрая всеки си тръгва с китка здравец, за да я занесе на някого, който не е могъл да дойде.”
Като продуктивен автор с усет за красота и хармония, Оля Недкова и за в бъдеще ще изненадва с поетични просветления, от които се усмихва Духът й на творец. Доказателство, че в Тишината някои неща се чуват най-добре.
/на снимката от ляво на дясно: д-р Динков – краевед, Оля Недкова, зад нея - поетесата Стефания Цанкова и Маргарита Черкезова – почетен гражданин на Свищов/
Автор на текста: Христина Чопарова
Снимки: личен архив на Оля Недкова, предоставен от нея
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия