Книгата на Антъни Джон „Пет вкуса на мълчанието” (Five Flavors of Dumb, 2010) е разказ за Пайпър, момиче от американско семейство с наследствена глухота, което започва да губи слух на шест години. Да завърши висше образование обаче се оказва леко невъзможно, тъй като средствата, които семейството ѝ е спестявало за нейния колеж, отиват за закупуване на кохлеарен имплант за по-малката ѝ сестра.
Пайпър е със смесени чувства, но за да възстанови средствата, приема поканата да бъде мениджър на рокмузиканти, чието его е по-голямо от таланта им. Групата се нарича „Dumb” и е заигравка с двоякото значение на термина: в английския език „dumb” означава едновременно „тъп”, „глупав” и „мълчаливец” (в контекста на „ням”, ползвано спрямо хората с наследствена глухота).
В този смисъл книгата е преведима и като „Пет вкуса на глупостта”. Тя съдържа серия истории, написани с чувство за хумор, в които потомствената слухозагуба на момичето е неразделна част както от нейния, така и от живота на родителите ѝ, според ревюто в "Пъблишър Уикли".
Разчитайки на помощ от неочаквани източници, за да попълни фонда си за колежа, Пайпър научава важни уроци за музиката и медийния шум, а всичко това ще ѝ помогне да се сближи със семейството и приятелите си.
Книгата е в жанр „тийн фикшън” и е подходяща за деца над 12 години. Печелила е наградата на Американската библиотечна асоциация и множество други литературни награди. Не е издадена у нас.
Автор на текста: Христина Чопарова
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия