Поетесата Оля Недкова издаде книга-играчка с илюстрации на ученичката от с. Самиул (Разградско) Мюге Месут. Книгата е подходяща за работа по методите на Мария Монтесори и Валдорфската педагогика. „Вятърът и Вики“ е история за дете, което открива какво е художествена галерия и прави своята първа изложба. Авторката ще я представи като театър на килим, по опита на френски библиотекари, които разказват с жестов език приказки за деца върху ръчно изработени постелки.

Поетесата Оля Недкова ще разкрие тайните на рециклираните платове, играчките за деца с образователна цел и още интересни занимания в предстояща изложба на 6 юни 2022 г. в Регионалната библиотека "Проф. Боян Пенев" в Разград.

Световният ден на музиката (по ЮНЕСКО) и Денят на поезията, отбелязван у нас всяка година на първи октомври, са чудесен повод да ви представим една поетеса, която еднакво добре умее да шие вълшебни изделия в стил пачуърк и да рисува с думи мозайки от спомени. Така се нарича и сборникът ѝ - „Пачуърк”(2011), посветен на скъпи за нея хора, подкрепяли я по пътищата на Тишината. Книгата обединява лирични стихове (цикъл „Различие”) и разкази и пиеси (цикъл „Танцуващи дървета”). Невероятно е колко много цветове и измерения има в преживявания, съшити с конци от тъга и от щастие. Оля Драева, скъпи читатели!

Есента безспорно е кралицата на цветовете. Няма друг такъв сезон, който от умиращи листа да сътворява такава цветна, дъхоспираща красота! Обичам си лятото, но Есента е най-циганско-фееричният сезон. И чудесен цветотерапевт също тъй. Красота, която лекува. Не случайно най-стимулиращите цветове в червената и жълтооранжева гама са най-наситени тогава. Есента е времето да поканите в дома си декорации от тикви и кратунки, жълъди и камъчета. И да извадите мъхестите одеалца, под които вкусът на билковият чай подчертава по неповторим начин топлината на есента. И като заговорихме за одеалца, знаете ли какво е пачуърк (patchwork)?

Всички реки текат. И техните прекрасни води, очевидно,  притежават особена магия. Едновременно отмивайки тревогите и вливайки  спокойствие – като ритъм на дишане, в който човек и река са едно и също. В „Сидхарта” Херман Хесе описва принц Гаутама, седящ в покой край бреговете на река в Урувела, където получава прозрение, превръщайки се в Буда;  край река Пиедра Пилар и нейния спътник на Паулу Коелю преживяват душевен катарзис чрез откритието на необикновеното, което се случва непрекъснато около нас. Водите на Дунав мият бреговете на Свищов, където съзерцателната натура на Оля Недкова (Драева) води скрит, почти интимен диалог с винаги променливите, и в същото време до болка познати вълни.