На 25 февруари 1885 г. в замъка Уиндзор, под строгия взор на кралица Виктория проплаква правнучката ѝ Алис, наречена на нея с дългото име Виктория Алиса Елизабет Джулия Мари. Момиченцето расте под грижите на знатната си фамилия, пътувайки между Дармщат, откъдето е майка ѝ Виктория Хесен, и Малта, където баща ѝ Луис фон Батенберг е флотски адмирал.
Алис се ражда без слух, но в първите години от живота ѝ това не личи. Момиченцето обаче много късно проговаря, бавно се учи да говори и има неясно произношение. Установяват, че детето е с вродена глухота, когато баба му, принцеса Батенберг, го води при специалист, който да го диагностицира. Младата Алис разчита по устни и с насърчение от майка си, се научава да говори английски и немски. С помощта на частни учители усвоява и френския, а по-късно овладява и гръцки език, който ѝ помага да общува с бъдещия си съпруг, принц Андрей Гръцки и Датски.
Двамата се срещат, когато тя е 17-годишна и след брака им през 1903 г. Алис Батенберг приема монархическия стил на обръщение и става принцеса Андрю. Пищната им сватбена церемония е най-голямото събиране на кралски особи, потомци на кралица Виктория и Кристиян IX от Дания. Младото семейство е в родствени връзки с управляващите династии на Обединеното кралство, Германия, Русия, Дания и Гърция. Това обстоятелство не веднъж ще ги поставя в условия на изгнание по време на Първата и Втората световна война заради военната кариера на принца, както и в Гръко-турската, за чието поражение принц Андрей бива обвинен.
Когато започват Балканската и Междусъюзническата война, Алис Батенберг се включва в благотворителни дейности и е милосърдна сестра на фронта. Много близка с леля си, великата княгиня Елизавета Фьодоровна, Алис тежко преживява разстрела на руското кралско семейство от болшевиките през Първата световна война. За нея Елизавета е образец на милосърдие и тя лично ѝ е помогнала да постави първия камък на религиозен орден на медицинските сестри в Русия преди войната. Следвайки светлия пример на леля си, Алис не пести усилия в полеви условия, асистира при операции и помага на ранени.
Влошаването на политическата ситуация по време на Гръко-турската война, когато Ататюрк разгромява гръцката армия, принуждава семейството на Алис да напусне Гърция и да се установи в малка къща в Париж. Правнучката на кралица Виктория все по-често търси упование в религията и приема православието. Загубата на леля ѝ, арестуването на съпруга ѝ заедно с разстреляните по-късно министри, целия ужас на войната, който наблюдава на фронта, ѝ се отразяват.
Принцесата получава нервен срив и през 1930 г. редица психиатри, сред които и Зигмунд Фройд, се произнасят, че страда от параноидна шизофрения, най-вече заради твърденията ѝ, че получава божествени послания. Започва един дълъг период на посещение на санаториуми в Европа и отчуждаване от семейството. В продължение на осем години принцеса Алис не поддържа връзки с никого от тях, дори с петте си деца, на чиито сватби не присъства. Натъжена от факта, че най-близките ѝ подценяват здравия ѝ разум, след напускане на клиниката в Меран в тя заживява самостоятелно, като пътува инкогнито из Европа. Поддържа връзка единствено с майка си и със сина си Филип, лорд Маунбатън, с когото разговаря на жестов език.
Поводът да се сближи със семейството си не е от хубавите – малко преди началото на Втората световна война в самолетна катастрофа загива една от дъщерите ѝ, и нейното погребение става повод Алис да се срещне отново с близките си. Когато избухва войната, тя отказва да ги придружи на поредното изгнание в Южна Африка, и остава в Атина. Условията, при които живее, не са по-добри от тези на еврейските бежанци, на които дава подслон в малкия си двустаен апартамент, само на няколко крачки от централата на Гестапо.
Работи за Червения кръст, помага да се организират кухни за гладуващото население, раздава супа и лекарства. Под предлог, че ще посети сестра си Луиза, отлита за Швеция, за да се снабди с медицински материали. Една от дъщерите ѝ е омъжена за немски офицер на Райха и това е от малкото предимства, които позволяват на принцесата да се измъква от преследванията на тайната нацистка полиция. Когато накрая я заподозират и отвеждат за разпит, Алис Батенберг използва глухотата си, преструвайки се, че не разбира въпросите, които ѝ задават.
През 1941 г. в Атина има около 75 000 евреи. 60 000 от тях са били отведени в концентрационните лагери, а оцелелите са едва 2 000. По това време, с риск за живота си, принцесата крие в дома си еврейската вдовица Рейчъл Коен с две от петте ѝ деца, за да избегнат депортирането от лагерите на смъртта. Още през 1913 г. съпругът на вдовицата, Хаймаки Коен, е оказал помощ на крал Джордж I. В замяна кралят обещава да му върне услугата някога, и този дълг е изплатен от Алис, която укрива семейство Коен по време на нацистката окупация. Заради тези си дела принцесата ще получи почетното звание "Праведник на народите", което се връчва на неевреи за заслуги по време на Холокоста. През 1994г. децата на Алис ще получат отличието на церемония в мемориала Яд Вашем.
Принцесата не изоставя и другите си задължения - работи за Червения кръст, организира кухните, създава приюти за деца-сираци и сестрински услуги, за да осигури медицинска помощ на най-бедните атиняни. Когато през 1943 диктатурата на Мусолини е свалена, в Гърция комунистите се сражават с британската армия за контрол над столицата. По това време е наложен вечерен час, който Алис няма никакво намерение да спазва. За ужас на британците, принцесата кръстосва улиците, за да раздава дажби на деца и войници, нарушавайки комендантските разпореждания и рискувайки да отнесе някой куршум. „Не бих могла да чуя изстрела, тъй като съм глуха. Защо тогава да ме тревожи това?” – е единственият аргумент, на който няма какво да се възрази. Въпреки че тя самата от няколко месеца преди освобождението не е имала друга храна освен хляб и масло, не възнамерява да оставя без продоволствия тези, на които помага.
В края на войната, облечена в скромна сестринска униформа, Алис Батенберг присъства на сватбата на сина си Филип с кралица Елизабет II. По тяхна покана принцесата остава да живее в Бъкингамския дворец до края на живота си. В последните си години, все по-глуха и по-отдадена на добротворческите си мисии, Алис основава православен медицински орден „Милосърдно общество на Марта и Мария”. Семейството ѝ смята, че слуховата ѝ загуба е една от причините за повишената ѝ чувствителност към хората в неравностойно положение и за дълбоката ѝ отдаденост към каузите, за които е раздала всичкото си имущество и притежания.
Принцесата спасител се сбогува със света на 5 декември 1969 г. в Бъкингамския дворец, и според последната ѝ воля е погребана в манастира „Света Мария Магдалина” в Гетсимания на Елеонския хълм в Йерусалим, за да бъде близо до любимата си леля, руската православна светица Елизавета Фьодоровна.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Февруари. Цитирането ни като източник е задължително.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображения: Wiki
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия