Карл Оскар Малм се ражда в гр. Еура на 12 февруари 1826 г., в заможно и образовано семейство с три деца. Година след раждането на Малм семейството му се мести в Аскола, където протича ранното му детство. Установяват, че не чува, преди да започне да говори.
Причините за глухотата му са противоречиви, като се предполага, че Малм или е роден без слух, или е оглушал в резултат на заразяване с краста от дойката му, когато е бил бебе. В резултат на заболяването, от ушите му изтекло белезникаво вещество, примесено с кръв. Правени му били безрезултатни опити за излекуване на глухотата с електрически ток, каквато е била практиката в Стокхолм (Швеция) по онова време.
Бащата на Малм бил военен офицер и градски касиер, който заемал различни престижни длъжности, една от които е прокурор в градския съд на Порвоо, където семейството се установява, когато Карл е на 6 години. Според баща му, детето е "разбрано и разбиращо", весело и предприемчиво, но също упорито и лесно податливо на обиди. Малкият Карл изпитвал удоволствие да пътува и да носи красиви дрехи. Докато се обучава вкъщи да изписва букви и цифри, родителите му научават за "Манила" - институт за нечуващи и незрящи в Швеция, където решават да изпратят момчето, тъй като във Финландия няма такива училища.
Годината е 1834 и Карл Оскар е едва на 8 години. В "Манила" на децата преподавал Йохан Герхард Холц, самият той нечуващ. До 1840 г. Малм е негов частен ученик, преди да бъде приет в училището. Там Карл учи както езика на знаците, така и писмен шведски. Освен това изучава дърводелство, понеже баща му желае момчето да има някакъв занаят, с който да изкарва хляба с ръцете си. Това обаче не е по сърце за нечуващия младеж, който още от ученик мечтае да основе училище за Глухи във Финландия. Той търси литература по темата и дори интервюира свои съграждани, докато се опитва да разбере броя на финландците, които имат вродена слухова липса или придобита слухова загуба.
На 17 години Карл Оскар Малм получава възможност да работи като инструктор на ученици и помощник-учител в "Манила", което за него е безценен опит в бъдещата работа. Когато през 1845 г. завършва обучението си там, той е най-талантливият и блестящ студент, с редки умения по шведски, история, география, естествени науки, аритметика, геометрия и религия. Директорът Борг, който е модел за подражание за Малм, специално го хвали за проявено добро поведение, усърдие и способности за учене.
Това далеч не са всички таланти на Малм, който е бил номиниран и за майстор по плуване. Съзерцателна натура, в последната си учебна година той пише училищно есе на тема "Необразованият глухоням причинява нещастие на себе си и на другите". При завръщането си в Порвоо Малм вече е достатъчно известен, тъй като за него е писала местната преса.
Той скоро си намира работа като частен учител за две нечуващи момчета, на 12 и 18 години, чиито родители са го помолили да се ангажира с образованието им. Момчетата са силно впечатлени от Малм и бързо усвояват от него шведския жестов език. Но Карл Оскар не се е отказал от мечтата си за училище и решава да основе частно такова в Порвоо, като пуска през есента на 1846 г. обява в местната преса, че желае да преподава на нечуващи и Глухи хора с ограничени средства.
Частното му училище се помещава в бащината му къща, където първоначално започва с малко ученици – неговите частни възпитаници. Въпреки това той е убеден, че във Финландия има значително повече млади нечуващи хора, и подава молба до епархията в Парвоо за преброяването им. Две години по-късно резултатите показват, че във Финландия има 1 466 души с различна по вид слухова загуба, 602 от които на възраст под 20 години, което е солидно основание за създаване на училище, но за такъв проект липсват средства.
Насърчен от бившия си директор Борг, Малм пуска петиции до държавата, която следва да бъде отговорна за образованието на нечуващите, но тези финансови вопли остават нечути. Едва през 1856 г. на Малм е присъдена императорска годишна субсидия за работата му като преподавател и той използва тези средства да осъществи мечтата си. Междувременно не спира да търси финансиране, пишейки в местната преса, докато хората не започват да го подкрепят и година по-късно се създава училищно настоятелство, включващо най-влиятелните хора в града, които оказват финансова подкрепа. Наемат се по-просторни помещения, учителите получават заплати и до 1858 г. в училището на Малм има около 20 ученика. По липса на ученици, училището в Порвоо бива закрито през 1993 г.
Мечтата за държавно училище за нечуващи напредва много бавно и дори самият мечтател започва да се съмнява в нейното сбъдване. Бордът обаче подава молба и през есента на същата година сенатът издава указ за основаване на училище в Турку, тъй като там живеят повече Глухи хора, на които да се осигури обучение в съответствие с общото народно образование. Настоятелството приема Малм като учител без процедура за кандидатстване, но той не покрива представата им за директор: човек с перфектен слух и говор, духовно образован.
Училището в Турку започва да функционира през януари 1860 г., и там Малм прилага същите методи, каквито в "Манила" – подчертано изучаване на езика на знаците, правопис и писменост. За него писането е важно умение за комуникация с чуващи хора. Според Малм, жестовият език е естествен език за родените без слух от Глухата култура, и че те могат да го ползват за изразяване на всичко, което може и речта. Затова за Глухите ученици е било задължително да овладеят както жестовия, така и книжовния (говорим) език, с други думи, да бъдат двуезикови (билингвисти).
Карл Оскар Малм е вярвал, че няма непостижими за нечуващите неща. Въпреки това забелязал, че учениците му усвояват с много бавни темпове книжовния език, тъй като в техните среди на способността да се говори не се отдавало особено значение. Като обучител той си поставя амбициозни цели и действително неговите педагогически похвати целели всестранно образование и право на обучение за Глухите.
Програмата в неговото училище почти не се различавала от тази на всяко друго учебно заведение в страната, където религията е водеща, но повечето предмети се провеждали с жестов език. Малм не получавал заплата, но се грижел за студентските квартири. За повече от 12 години работа като частен учител, Малм е имал само 29 ученика на възраст от 8 до 25 години, обучавани в едни и същи групи, без значение на езиков произход, но разделени по пол – момичета и момчета поотделно. Момичетата са били обучавани на ръкоделие и рисуване, а момчетата – за дърводелци, обущари и пр. Идеята е била изучаващите занаят да живеят при майсторите си като чираци, но заради проблеми с комуникацията училището започнало да наема интернати с платен персонал, който да наглежда учениците.
Самият Малм е общувал чрез бележки с доста влиятелни хора, водейки дискусия с тях за бъдещето на хората без слух. Понякога ползвал плоча за писане, която намирал за неудобна, понеже цапала ръцете и дрехите. Поради отличните си езикови умения, за Малм не е било трудно да общува писмено с чуващи хора на шведски, финландски, немски, френски и английски. Брат му Густав Емил му помагал като преводач-тълкувател в театъра и на други публични събития.
Сред интересите на Карл Оскар били занаятите, плуването, природните науки и астрономията, шаха. Написал малка книжка на ботаническа тематика за най-често срещаните растения. Понеже се интересувал от физика, изобретил дори плаващи водни ски, но се провалил в опита да направи дирижабъл. Заедно с брат си той основал народна библиотека в Турку. Задълбочени били интересите му и в областта на френологията (наука за човешкия характер на база черепни особености), религията и трудовете на мистици и философи. Имал интерес към фотографията и планирал да отвори фотостудио, с което да финансира редица социални програми, включително баня и курсове по шиене за бедни жени.
В средата на 1800 г. е било обичайна практика Глухи хора в Европа и Съединените щати да работят като учители и директори в училища за нечуващи, където обучението е с говорим език. В мемоарите на Малм обаче се подчертава, че той основава първото финландско билингвистично училище за Глухи, в което се набляга на жестовия език и писмеността.
За жалост професионалният му живот е кратък – работи в училището на мечтите си само три години и половина. Последните му дни били доста безрадостни, страдал от меланхолия и празнота. Мълвата гласи, че при опит да извади паднал в реката кон, се простудил жестоко. Карл Оскар Малм се разболява от пневмония и напуска света на 8 юни 1863 г., само на 37-годишна възраст.
NB! Статията е подготвена за целите на проекта ни "Тиха Уикипедия". Цитирането ни като източник е задължително!
Преведе и разказа: Христина Чопарова
Снимкa: Wikimedia commons
Сдружение НЦАК „Ние ви чуваме“ е носител на неизключителното право да публикува статията