Повечето аларми, които обикновено се използват в критични ситуации за известяване на опасност, разчитат на сигнализация със звук и светлина – сирени, лампи и др. Обаче новото сензорно противопожарно устройство не разчита на слуха и зрението, а въздейства на нервната система и обонянието чрез синтетичен аромат. И действително, когато човек е дълбоко заспал и освен това е с невъзможност да чува звуци (частично или напълно), не би могъл да реагира при звукови или светлинни сигнали за опасност.
Какво представлява и как работи изобретението?
Детектор за дим, който при активиране разпръсква в помещението аерозолен спрей с аромат на уасаби. Активното му вещество се нарича алил изотиоцианат – съединението, "виновно" за парливия, остър вкус на японския хрян, от който се прави лютия сос за суши.
Но защо точно уасаби? Защото, оказало се, извлеченото от хряна съединение предизвиквало много характерно усещане за „щипане“ в носа – не просто реакция на мирис, а цял комплекс от усещания, които карали нервната система да реагира мигновено (соматозензация). Дори в състояние на сън мозъкът продължава да обработва тези усещания и затова, когато вдишвали въздух с аромат на уасаби, хората се събуждали бързо.
Екипът зад новата технология
Изследователски екип, ръководен от доц. Макото Имай (Makoto Imai) от Медицински университет "Шига", в сътрудничество с японските компании Air Water Safety Service Inc. и парфюмерийната компания "Сиймс" (Seems), изпробвали над сто различни аромата, включително на развалени яйца, но установили, че най-голям ефект имало уасабито, което дразнело лигавицата на горните дихателни пътища и надеждно събуждало хората дори от изключително дълбок сън.
Имай и шестима негови колеги - Наоки Урушихата, Хидеки Танемура, Юкинобу Таджима, Хидеаки Гото, Коичиро Мизогучи и Джуничи Мураками - провели в периода 2009-2010 г. редица тестове върху 14 участници, сред които и 4 души с различни слухови дефицити от културите "тежко чуващи" и "Глухи".
С изключение на един човек със запушен нос, всички нечуващи доброволци се събудили в рамките на 10 до 30 секунди след като миризмата на аерозолния спрей достигал до тях. Като цяло изводът бил, че при 13 от 14 души събуждането е под две минути, което позволявало достатъчно време за реакция в екстремни ситуации.
Според Имай, аерозолната концентрация на уасаби във въздуха била достатъчна, за да събуди спящите, като предизвика парене в носа и сълзене на очите им. Същевременно ефектът не бил толкова силен, че да попречи на хората да се евакуират ефективно.
Наградата
През 2011 г., устройството, което разпръсква синтезиран аромат на уасаби, за да събуди спящите хора при задействана аларма, получава отличието "Иг Нобел" (Ig Nobel), или "Игс" в раздела за химия. Наречена на Игнейшъс Нобел, измислен братовчед на Алфред Нобел, това отличие е сатиричен вариант на Нобеловата награда и целта ѝ е да накара хората първо да се усмихнат, а после да се замислят. Връчва се от 1991 г. за насърчаване на обществения интерес към разнообразни научни изследвания.
Наградата е на списанието за научен хумор "Летописи на невероятните изследвания" (Annals of Improbable Research), и се връчва ежегодно в 10 категории на церемония, провеждана в Масачузетския технологичен институт или в Харвардския университет. През 2011 г. противопожарната аларма с уасаби печели своя "Игс" на сцената на театър "Сандърс" в Харвард, където наградите били връчени от истински нобелови лауреати. Изследователите отдали заслужено признание на участниците в изследването им, които се съгласили да бъдат събуждани по всяко време на нощта чрез уасаби в различни дози.
И въпреки че самото изобретение наистина кара хората да се усмихват, резонът за неговото създаване е повече от сериозен.
Както споделил пред "Ройтерс" доц. Макото Имай, над 50 % от жертвите на пожари са много дълбоко спящи или възрастни хора, като при голяма част от тях може да са налице и слухови дефицити – както отслабване на слуха поради старост, така и ако са потомствено глухи или нечуващи от други култури. Без да са в състояние да чуят алармата, тези хора не биха забелязали пожара и реакциите им за евакуация биха били силно забавени.
Автор на статията: Христина Чопарова
Изображение: Havo
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на неизключително право да публикува статията