Понеделник, 17 Април 2023 17:19

Културни групи в българската нечуваща общност. Глухите

Автор:

Нечуващата общност на всяка държава се съставлява основно от хора с придобита загуба на слух и в по-малка степен от хора с вродена слухова липса. Обособени са три културни групи, в зависимост от слуховия статус и изразни средства: тежко чуващи, оглушали и Глухи. Днес щe ви зaпoзнaeм с най-малобройната ĸyлтypa.

И така, Глухите хора са:

  • С вродена липса на слух по рождение.
  • Идват от среди на предавана поколенчески слухова липса (потомствено Глухи).
  • Заради факта, че не чуват взаимно гласовете си, не ги използват. Така самите им гласове не се развиват достатъчно и имат особено звучене.
  • Всички с вродена липса на слух притежават говор, но ако той не е рехабилитиран рано и не се използва, се създава впечатление за немота. Оттук старият (и некоректен) етикет към жестово общуващите - "глухонеми".
  • Гласът и думите в потомствено тихите среди се заместени изцяло от жестове. В англоезичните държави има една дума за жест и за знак (sign).
  • Бидейки сами създатели на този символен език за комуникация, Глухите хора са носители на знакова култура (Deaf Culture). За тях всичко е жест. 
  • Те се гордеят с това (Deaf Proud). Тази тяхна гордост, в добавка към особеностите на знаковата им култура, е причина да се самоотграничават от хората с придобита слухова загуба, като изписват с главна буква термина Глух (D в deaf). Така Глухите се самоидентифицират като отделна културна група сред останалите нечуващи.
  • Основно жестово комуникиращи, те често избират доброволния отказ от говор и устно артикулиране. По тази причина имат граматически неправилно построена реч (аграматичност).
  • Бидейки носители на знакова култура, ревностно защитават правото да не поставят на себе си или децата си кохлеарни импланти, тъй като Култура на Глухите за тях означава приемане и гордост от съществуване без звуци.
  • Глухите рядко допускат в своите среди други чуващи или нечуващи хора, освен ако последните не са потребители на предпочитания от Глухите естествен жестов език.
  • Всички Глухи се нуждаят от посредник в комуникацията - жестов тълкувател. Спрямо тях той не превежда дословно, а тълкува, тъй като за много от думите в националния език няма жестове и липсата им се запълва от обяснения с наличните знаци.

Как да общувате с Глухи хора?

  • Ако владеете жестов език, това е най-уместният начин за комуникация с тях. За предпочитане е да е естественият (native, чете се нейтив) език на знаците, който се счита за присъщ на всички потомствени носители на Глуха култура.
  • Калкиращият жестов език, който е граматически по-близък до говоримия и реално повече се доближава до дословен превод от дума към жест, е форма, привнесена от комуникацията с чуващи и други нечуващи, поради което не я считат за част от тяхната култура и не е предпочитана от Глухите.
  • Ако не владеете някоя от формите на жестов език, можете да им напишете на лист, но имайте предвид, че ревностните представители на Глухата култура не са потребители на реч и писменост. Сложните думи за тях са сложни, дори и написани, затова е нужно да им ги обясните с прости знаци.
  • В случай, че Глухият човек се придружава от жестов тълкувател, при диалог НЕ говорете на посредника. Хората с вродена слухова загуба, също като останалите нечуващи, притежават способност за разчитане на лицева микромимика и устна артикулация. Третирайте Глухия като личност, а при необходимост от обяснение, посредникът ще му го предостави.
  • Като Глухи могат да се самоопределят и хора с придобита до 3 г. слухова загуба (ранно оглушали), които са се развили като потребители на Глуха култура с аграматична реч. Тези детайли обикновено стават ясни при по-продължително опознаване.
  • Често заради насадени вярвания, общоприето етикиране, неточни законови дефиниции или лична изгода, като за „глухи“ (с малка буква) говорят за себе си нечуващи, които видимо не са от Глухата култура.

Културата е съвкупност от език, развитие, възпитание, образование и приспособяване. И единствено обменът с други култури позволява на всяка да отстоява себе си и да изпъква със свои особености.

Не бива да се забравя, че личният избор за овладяване на нов език или поставяне на техническо средство могат да превърнат нечуващия човек в носител на разнообразно културно богатство. Знанието за трите културни групи спомага за правилното ориентиране, обмен и ползотворна комуникация.

Автор на статията: Христина Чопарова

Изображение (стикер): Здравко Денев 

Сдружение НЦАК „Ние ви чуваме“ е носител на право да публикува тази статия

Оценете
(1 глас)
Прочетена 89 пъти