Езикът на знаците е естественият език на Глухите хора (главната буква подчертава културологично носителите на този език – родените без слух, потомствено Глухите и много ранно оглушалите хора, бел.ред). По света има повече от 200 различни жестови езици, които са „родни езици” на над 70 млн. нечуващи хора, като голяма част от тези езици са национално легализирани, според данни на Световната федерация на Глухите (WFD).
Националните жестови езици свързват тихите общности по света, които споделят обща култура и идентичност. Езикът на знаците има свойството да е интернационален, тъй като е разбираем отвъд езиковите бариери на съответната държава. Тази му особеност се дължи на обстоятелството, че всички жестови езици по света споделят обща жестова база, заимствана от американския жестов език (ASL). Може да се каже най-общо, че жестовият език е вариативна система, способна да сближава и обединява хора от различни националности, като улеснява комуникацията отвъд бариерите на говоримите езици.
Хората в България, които определят себе си като Глухи, ползват естественият (аграматичен) жестов език, докато оглушалите хора и тежко чуващите ползват калкиращ (граматичен) жестов език, който следва граматическите правила на говоримия национален.
За справка, в Италия по аналогия съществуват Италиански жестов език (Lingua dei segni italiana – LIS) и Жестомимичен език (Linguaggio Mimico Gesturale - LMG). По същество това са двете форми на езика на знаците в Италия, където LIS е калкиращ (граматичен), а LMG – естествен (аграматичен). Италия е една от държавите, където легализирането на жестовия език е било проблематично именно поради спор коя от двете форми да бъде узаконена като национален жестов език на страната.
Бидейки естествен език на Глухите хора, жестовият език притежава своя специфика. Аграматичната му форма обаче на много места е възприемана като нестройна, нехармонираща с културата и граматиката, респ. не е подходяща да се възприема като всенародна културна жестова форма на изразяване. Още повече, че в световен мащаб броят на Глухите хора е много малък в сравнение с броя на тежкочуващите и оглушалите. Поради тази причина обикновено се легализира жестовият език, който употребява мнозинството.
По данни на Европейския съюз на глухите (EUD), изнесени от президента му д-р Марку Йокинен на международната конференция в Брюксел (2016), в Европа Глухите потребители на естествен жестов език са около 1 милион души, а тежкочуващите европейци наброяват близо 51 милиона. Няма точна статистика каква част от тези проценти принадлежат на България, поради което предполагаемата обща численост на цялата тиха общност у нас като 120 000, тиражирана от някои неправителствени организации, е силно преувеличена и много далеч от българската действителност.
Ето защо препоръката на световните организации при узаконяване на жестовия език е това да става с оглед националните особености на държавата и с превантивно подробно проучване на таргетите, съставляващи тихата общност във всяка страна. Когато се легализира един език на знаците в националното законодателство, следва да са легализирани и двете му форми, тъй като жестовият език се използва от различни ползватели, изборът на форма зависи от потребността им и комуникационната ситуация.
От Световната федерация на Глухите изразяват надежда, че тазгодишната инициатива ще насърчи многоезичието, защитата и запазване на многообразието на жестовите езици в световен мащаб. Също и че ще намалее дискриминацията спрямо тихите общности, където все още има затруднен достъп до информация чрез езика на знаците. Международната седмица на глухите 2020 работи в насока правото на жестов език като право на всеки.
Автор на текста, с превод от английски: Христина Чопарова
Източник и изображение: СФГ
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия