Христина Чопарова

Христина Чопарова

Скулптурите му са емблематични монументи, които прославят младата Финландска република през 19 век. Между двете световни войни тя понася много бомбардировки, разрушили голяма част от художествените ателиета на един от водещите скандинавски скулптори. Вейно Алтонен, художникът на класическия реализъм.

Остава само месец до датата на провеждане на новите парламентарни избори в България, насрочени от президента Румен Радев на 4 април 2021 г. Гражданският вот ще определи състава на 45-тото поред Народно събрание, за което предстои да бъдат избрани нови народни представители. Време, в което всички кандидати имат възможност да представят себе си пред българските избиратели, а гласоподавателите – да прецизират своя избор. Доколко обаче представянето на кандидатите е съобразено с правото на достъп до информация относно изборната подготовка и процеси за граждани със слухова загуба? 

Сряда, 10 Февруари 2021 10:02

Що е качествен жестов превод(ач)

Още преди приемането на Закон за жестовия език предупредихме, че ако бъде приет в този му вид, най-засегнати ще бъдат българските преводач-тълковници, заради неуместните опити за уреждане на въпроси, свързани с техните квалификации и услуги. След приемането на закона не закъсняха и мнения за необходимостта от „по-качествени преводачи”. В настоящия материал припомняме видовете жестов превод и какъв е критерият, който определя качеството на превода и квалифицираността на посредника.

Тя пише стихове и поеми, а песента „Бел Мисури” (Belle Missouri), която съставя под псевдонима Хауърд Глиндън, се превръща в химн на републиканците по време на Гражданската война в САЩ. Сътрудничи на различни издания с репортажи и статии, изучава чужди езици и въпреки че никога не успява да овледее четенето по устни, активно се застъпва за преподаването с орални методи и изучаването на книжовния език наравно с  жестовия. Лора Редън Сиъринг (Laura Redden Searing).

Петък, 05 Февруари 2021 15:15

Познание за жена

Израелският писател и журналист Амос Оз не търси отговор на въпроса „Какво искат жените” в „Познание за жена” (To Know A Woman, изд. „Милениум”, 2007). Романът е по-скоро дисекция на семейни отношения, в които един мъж на средна възраст живее в обкръжението на различни като визия и характер жени. Акцентът на историята е в онова познание, изведено в майсторство, което човек рядко има за най-близките си хора.

Една публикация в отговор на поканата на проф. дсн Божидар Ивков да гостувам в блога му "Социология на инвалидността". Публикацията не претендира за изчерпателност и е базирана на дългогодишния и пространен комуникационен опит през годините за "Ние ви чуваме" с наши и чуждестранни специалисти и лица с различна по вид слухова загуба и средства за общуване.

Четвъртък, 28 Януари 2021 12:39

Виталните скулптури на Леон Морис

За френския скулптор Лéон Морис (Léon Morice, 25.01.1868-ок.1940), се знае твърде малко. Нечуващият артист е творил с дърво, позлатен бронз, керамика и слонова кост, а скулптурите му пленяват с изключителна виталност и изящество. Голяма част от тях са многократно предлагани на търг, като най-високо оценена (1660 щатски долара) е статуетка от позлатен бронз и слонова кост “Мадоната с младенеца”(1934), закупена миналата година в Лион (Франция).

На 21 януари 2021 г. в Народното събрание  бе приет на второ четене Закон за българския жестов език, чийто проект претърпя прецизиране на 13 януари т.г., с незначителни и по-скоро козметични поправки. С този акт България се нарежда до държавите, легализирали в националните си законодателства езика на знаците, което е единственият плюс от приемането му. Легализирането е несъобразено с националните особености на държавата ни и с хората, съставляващи нечуващата ѝ общност. Какво в действителност бе узаконено, какви са последиците и реакциите от това, разглежда (без да претендира за изчерпателност) настоящият анализ.

При нея всичко е добро и голямо – усмивката, сърцето и онази любознателност, чрез която тества собствените си граници. Още на първата ни среща помоли да преминем на „ти”, и в тази естественост и топлота всеки наш разговор е извор на съвместни идеи и взаимно обогатяване. Срещнахме се преди две години, за да поговорим за редки български храни и производства, а сега – за да видим как се съчетават храната и тишината. Скъпи читатели, представям ви доц. Десислава Димитрова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН и координатор на Slow Food за България.

Петък, 15 Януари 2021 15:58

Сто минути Слава

Така се нарича филмът (100 minuta slave, 2004) на хърватския режисьор и сценарист Делибор Матанич, чиято продължителност е точно 1 час и 40 минути. Лентата разказва за най-популярната хърватска художничка от края на 19 и началото на 20 век - Слава Рашкай, в контекста на сложните ѝ взаимоотношения с нейния ментор, Бела Чикош Сесия. Личността на Рашкай буди огромен интерес не само заради това, че акварелите ѝ донасят на австро-унгарската колония завидна популярност, но и заради обстоятелството, че художничката е без слух.