Международният ден на толерантността се отбелязва всяка година на 16 ноември. На този ден през 1995 г. държавите членки на ЮНЕСКО приемат Декларация за принципите на толерантността. По инициатива на ООН, образователни институции в цял свят провеждат редица дейности и прояви, с които се насърчава разбирането на различността, приемането и съпричастността.
В 60-то СОУ "Св. Св. Кирил и Методий" часът на класа бе посветен на среща разговор с автора на книгата "Приказки за различността". Един разговор, който неусетно се превърна в забавна опознавателна игра. Представянето на книгата и автора пред малките ученици направи Мария Йорданова, председател на Фондация "За децата с церебрална парализа", по чиято покана бе осъществена срещата с децата. Мария Йорданова е и майка на момченце с ДЦП – Самуил, който учи в същия клас.

В красиво изрисувания салон с обособен кът за четене децата се редуваха да четат преживелиците на коня Вихър с неговите фунийки за чуване, изработени от цветя и тръстика. Също като в книжката, и четвъртокласниците седяха в полукръг, за да може всеки да вижда всеки в последвалата дискусия.
След четенето децата узнаха какво означава толерантност и с какви средства общуват родените без слух, тежко чуващите и оглушалите хора. Авторът им обясни, че толерантността е да разбираш, че другият, макар и с очила, слухов апарат или в количка, е човек като теб, който не по-малко се нуждае да бъде видян, чут и приет.
После попита децата знаят ли по колко начина може да помогнат на нечуващ човек да разбере какво му казват. Вдигнаха се множество нетърпеливи ръчички, а най-честите отговори бяха "с жестове" или "с писане". Децата разбраха, че има и трети начин – когато се говори бавно, отчетливо, без прекалено артикулиране на думите. И той е най-подходящият, тъй като дори жестовете е необходимо да се придружават от произнесени думи, а по-малките деца не умеят все още да пишат.
Христина Чопарова обясни, че всички нечуващи хора, без значение дали са родени без слух или са го изгубили по-късно, умеят да разчитат по устни, защото, когато липсва звук и слухът не участва в диалога, очите търсят да "разчетат" всичко по лицето: отгатват думи по движението на устните, а емоциите – по мимиките и изражението.

Авторът разказа на малките си слушатели, че тишината понякога е скрито състояние, когато на човек не му личи, че не чува – особено когато не носи видими устройства като слухови апарати и не използва жестов език. За да им демонстрира, тя покани децата да изпробват забавна игра – да запушат с длани ушите си и да се опитат да отгатнат думата, която ще им каже. В резултат много от децата разчетоха "здравейте" като "ставайте". Примерът им показа, че има думи, които звучат сходно, но без звука те могат да бъдат разбрани погрешно и да се получат недоразумения.
Уважението към различността е в разбирането, че човекът с дефицит не е по-лош или по-особен, а че просто води живот със същите, но малко по-трудни ежедневни дейности. Това не означава, че щом се затруднява с виждането, чуването или придвижването, не заслужава или не може да бъде приятел с тези, които нямат такива трудности. Съпричастност обаче е, когато нарочно забавяш своето темпо, за да не се налага да те догонва по-различния от теб, поясни Чопарова.
В края на срещата децата бяха силно изненадани да се запознаят с личната история на автора на книгата. Научавайки, че пред тях стои човек, който не чува нито техните гласове, нито своя собствен, четвъртокласниците извънредно много се впечатлиха както от демонстрираното обстоятелство, че тишината може изобщо да не си личи, така и от уменията за декодиране по устни.
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" най-искрено благодари на класните ръководителки на децата от 60-то СОУ "Св. Св. Кирил и Методий", Дафинка Йовчева и Милена Велчева, както и на своите партньори от Фондация "За децата с церебрална парализа" за прекрасната среща разговор, която вярваме, че е посяла семенцата на още по-голяма толерантност!
НЦАК Ние ви чуваме
Снимки: с любезното съдействие на Мария Йорданова и класните ръководителки
Сдружението е носител на неизключителни права да публикува статията и снимките
