Музика

Човек не винаги чува, когато слуша, и не винаги вижда, когато гледа. Колко вярно! Звучи невероятно, но не само чуващият свят, но и хората със слухови дефицити смятат, че загубата на слуха прави абсолютно невъзможно възприемането на музиката. „Глух музикант” звучи като нелеп оксиморон и може би само Лудвиг Ван Бетховен бива оправдаван като някакво изключително музикално чудо. Но всъщност, когато слушаш себе си, можеш да бъдеш виртуоз във всичко, дори ако си напълно лишен от слух. В това ще ви убеди Евелин Глени.

Представете си стадион, пълен с хора. Сцена, кабели, прожектори. Огромен екран, чрез който малките детайли да бъдат достатъчно големи и видими от всички. Музикални вибрации наелектризират въздуха. По сцената дивее Мерилин Менсън. Или Метод Мен. Лее се рап, движенията са бързи, насечени. Думите са като скоропоговорка – такъв е речитативния ритъм. Сега си представете, че отпред, съвсем близо до подиума, е застанало едно въодушевено момиче, което изглежда като заклета фенка, ощастливена да бъде толкова близо до любимците си – рапира и с ентусиазъм повтаря движенията на пеещите звезди. Нищо не е такова, каквото изглежда, разбира се. Това е Холи Маниати (Holly Maniatty). Тя е… жестов преводач.

Музиката и липсата на слух са на пръв поглед взаимно изключващи се. Но не и за Евелин Глени (Evelyn Glennie).