Перкусионистката е родена в Абърдийн (Шотландия), на 19 юли 1965 година. На осемгодишна възраст тя започва да се оплаква от трудности със слуха, а се оказва, че слуховите нерви и на двете ù уши са непоправимо увредени.
На 12 години Евелин вече е с дълбока загуба на слух и започва да носи слухови апарати. Някъде по времето, когато я обявяват за късно оглушала и с клинична глухота, Евелин започва да се поддава на страстта си към музиката. Притежавайки страхотно чувство за ритъм и усет към вибрацията, дребничката шотландка постъпва в Кралската музикална академия и на 19 години, за радост на близките си и за голямо учудване на британските медии, завършва музикалната школа.
Нещо повече, нейният неординарен начин на възприятия и висока сензитивност променят изцяло начина, по който британските музикални институции гледат на приема на студенти с дефицити. След като успява да убеди академиците, че не бива да отхвърлят кандидати на база липса на анатомична част, а на база наличие на развита сензорика и умения, Евелин Глени на практика се превръща в пионер, проправящ нови пътища в начина за слушане и правене на музика.
Придобитата слухова загуба се причинява от масово типични за съвремието фактори - заболявания, шум, медикаменти, травми и пр., докато вродената е по-рядко срещана заради генетичния си характер. Поради каквато и причина да е загубила слух в късна детска възраст, тази загуба се превръща в източник на открития, експерименти със звук.
Днес Евелин Глени е вдъхновяващ пример за това как развитата сензитивност може да бъде учител във всяка област, или както казва перкусионистката, когато умееш да слушаш себе си, можеш да си виртуоз във всичко.
Културата на Глухите, типична за хората с вродена липса на слух, е базирана предимно на комуникация с жестов език. Той обаче не е присъщ на културите "тежко чуващи" и "късно оглушали", към които принадлежи Евелин. Тя никога не е употребявала езика на знаците, и на страниците на официалния си сайт често отговаря на въпроса защо не използва жестове – просто защото умее да разчита по устните по време на разговор, а и в свиренето на ударни инструменти жестовият език е неприложим, там по-важно е усещането, ритъмът, абсолютната хармония, в която са тялото на изпълнителката и музиката.
Тя прави много успешна кариера като музикант, имайки привилегията да бъде първата в света перкусионистка без слух и най-добър барабанист. Успява да направи 100 изпълнения на година по целия свят, които смайват не само с професионализъм, но и просто няма как да не усетиш колко преплетени са тя и ритъмът.
За него Евелин казва, че го усеща като ток през пръстите си, и винаги преди представление се подготвя старателно. Това е почти духовна връзка между талантливата барабанистка и перкусиите, която се събува боса преди изпълнение.
По нейните думи, не е толкова важно да се овладее техническо съвършенство чрез правилната позиция на тялото, краката, ъгъла на държане на палките. Според нея сковаността и контролът да се следва като по учебник музикалното произведение осакатяват изпълнението.
За Евелин Глени е по-важно човек да усети свързаността си с инструмента, като позволи на звука да изпълни тялото, превръщайки го в "резонираща стая". Твърде много хора слушат само с ушите си, позволявайки на звуците просто да влияят на тъпанчетата им. За човек, който не чува, акустичното отражение на звука не е достъпно по този начин, но той може да ползва дланите си, кожата, костите и всеки друг свой орган, за да му позволи звукът да преминава, оставяйки палитра от усещания.
Глени е в тишина, но учи чуващия свят не толкова какво има в Тишната, а как да се слуша по начин, лишен от контрол, но пълен с усещания. Не точният превод на звука, а неговата интерпретация я интересува като музикант, притежаващ над 1800 инструмента.
Към днешна дата Евелин Глени е записала над 22 албума, номинирана е за четири награди „Грами”, които е печелила два пъти. Международните ù награди са цели 80, като сред тях е и орденът на Британската империя от кралица Елизабет. Включително титлата "Дейм" (Dame), аналогична на британското "Сър" при мъжете.
Въпреки липсата на слух, Евелин е много уважавана от колегите си в музикалната индустрия, тъй като нейния талант е доказван многократно, а онова, което прави, вдъхновява любители на музиката, които не чуват. Гостувала е в много предавания и за нейния живот са направени редица документални филми.
В продължение на година се снима филм, в който животът на Евелин Глени е проследен буквално ден по ден, като основният акцент е върху кариерата на барабанистката. Филмът се нарича „Да докоснеш музиката” и през 2002 г. получава много признание от критиката.
Как да слушаме през Тишината? Умението да се слуша е много по-значимо от дадеността да чуваш, което прави възможно майсторството дори за музиканти без слух. Това е и мисията на перкусионистката - да научи света КАК да слуша.
Видно е, че езикът, на който музиката говори, не е предназначен за уши. А за Души.
NB: Статията е актуализирана за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Юли. Цитирането ни като източник е задължително.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображение: Уикипедия /Wikimedia commons, Филип Ратмър (Philipp Rathmer - cover image)
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия