Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, ще повторя отново това, което казах неотдавна по друг повод, но което е валидно във всяка ситуация -  Заедността е ключето, което отключва чудеса. Хората се срещат в името на идеи и добри каузи. А когато съвпадат и стремежите им, чудесата са възможни за случване точно чрез взаимообогатяващия обмен и заедност. Причина за усмивките ни в ранния предиобед на 26 май бе топлата и много сърдечна среща в Министерството на труда и социалната политика с д-р Султанка Петрова, зам. министър на МТСП, както и председател на Националната женска организация на ВМРО. Повод за срещата бе наболелият въпрос за реформите в трудово-експертните лекарски комисии (ТЕЛК) и експертизите за неработоспособност, издавани от тях. Със Султанка Петрова разговаряхме за тези сложни и разтегнати във времето промени, които поставят хората със специфични състояния в ситуации на стрес и напрежение.

Наскоро приятел попита как си представям перфектната Коледа. Отговорих, че когато си там, където искаш да бъдеш, перфектността е състояние на духа. Всичко останало е въпрос на креативност и израз на вътрешния усет за уют. Казват, че домът е там, където е сърцето ти. А то е отляво. Така... Какво е нужно, за да си създадеш уют? Няколко свещи, изрязани от картон фигурки на прозореца... и неща, сътворени с двете ти ръце. Уютът, който създаваш за другите обаче, е в присъствието. Твоето. Защото уютът е заедност. И споделен смях, и прочетени (разказани) приказки и истории. И сладост от чай или вино, и аромат на домашно приготвени  бисквити. По бабина рецепта. Време беше да сбъдваме мечти. За децата в Доганово и с помощта на невероятни художници от света на Тишината, екипът на "Ние ви чуваме" щеше да бъде дядо Коледа.

На 28 март 2016 (понеделник), в сградата на Народното събрание на пл. „Народно събрание” в столицата се проведе кръгла маса на тема „Достъпна жизнена и архитектурна среда в урбанизираните територии – нормативна уредба и реалност”, на която представители на неправителствени организации на и за хора с увреждания участваха в дискусия с представители на МТСП по въпросите за достъпа до среда за хора с увреждания, съществуващите законови разпоредби и каква е действителността. Кръглата маса бе по инициатива на д-р Султанка Петрова, народен представител от ПГ „Патриотичен фронт” в 43-то НС, и председател на Националната женска организация на ВМРО. Съюзът на глухите в България бе представляван от Христина Чопарова, медиен експерт на СГБ и от Дамян Калчев, председател на РО София към СГБ.

София. Макар и малка, Зала 1 в Съюза на глухите в България бе пълна до краен предел. Мнозина уважиха премиерата на филма „Сега, когато чувам” (Hear and Now), субтитриран специално за хората със слухов дефицит от Илона Нешкова и Слава Янакиева. Както сайтът ни вече писа, събитието  бе чакано с голямо нетърпение и интерес не само от тихата общност. Документалният филм разглежда темата за кохлеарната имплантация и нелекият избор да навлезеш отново в света на звуците. "Ние ви чуваме" бе медиен партньор и съорганизатор на прожекцията.

Скъпи приятели и читатели на “Ние ви чуваме”, след пресконференцията, ето че и дългоочакваният юбилей, който подготвяхме толкова старателно от повече от половин година, бе дочакан, отбелязан и насели много душици с хубави спомени. За тях искам да ви разкажа сега, за да съпреживеете празника и всички емоции от съботния ден на 12 септември. Истински голям празник, с над 250  уважили го, с щастливи деца, торта, хубословия, изненади и много, много вълнение. Смесица от тържественост, заради официалните гости, и с привкус на палавост, спотаена зад цветните балони. 40-тият рожден ден на Центъра за ранна рехабилитация на деца с увреден слух.

Скъпи приятели и читатели, “Ние ви чуваме” бе медиен партньор на националната кампания по случай 40-годишнината на Центъра за ранна рехабилитация на деца с увреден слух. Част от нея бе и пресконференцията, уважена от национални медии, която се проведе на 8 септември 2015 г. в зала „Мерджан” на столичния хотел „Рамада”.

Езикът на знаците (или жестовият език) е предпочитано средство за комуникация от хора без слух, но за него се знае много малко сред широката общественост. На кого е нужен жестовият език? Какво е той, на какви правила се подчинява? Универсален ли е? На този и още много други въпроси се постарах да отговоря според опита и наблюденията си. Въпросите ми бяха зададени от човек, желаещ да надникне в света на Тишината и да се осведоми как общуват хората без слух, и защо не всички от тях използват езика на знаците. Радващо е, че все повече стават тези, които имат желание да внесат повече яснота в някои свои разбирания по тези въпроси. Интервюто бе проведено по скайп на 29.07.2013 г., и го публикувам без съкращения. Казаното тогава е валидно и днес.