Четвъртък, 05 Февруари 2015 02:00

И супергероите понякога не чуват

Когато си дете и се озовеш в Тишината, за теб е лесно да привикнеш. Да скиташ из непознати местенца, да откриваш как нещата звучат по нов начин. Звукът е далеч от теб – този отвън, но пък вътре също има. Отражения на звуци, вибрации, какви ли не неща. Разбира се, за хората около теб, за мама и тате, е шок да си толкова откъснат от техния свят. Те не познават мястото, където си. И искат да излезеш оттам. Затова съществуват слуховите апарати и кохлеарните импланти. Вярно, те могат да направят околните звуци по-силни, могат да махнат тихата бариера и да чуеш отново гласовете на всички, музиката, грохота от уличното движение. Но хората те заглеждат заради тях, а това е неудобно. Когато си дете, да се чувстваш неудобно заради нечие любопитство е далеч по-страховито от това да не чуваш...

Публикувана в Родители и деца

Скъпи читатели, „Ние ви чуваме”, продължава рубриката в помощ на родители и деца със слухова загуба. Днес ви представям  мнението на г-жа Светла Коралска, ръководител на Центъра за ранна рехабилитация на деца с увреден слух. Колко е важна защо, как се прилага и кога е нужно да се започне – преценете за себе си от мнението на специалиста.

Публикувана в Интервю

На 12 юни 2012 г. в Дома на киното се състоя премиерата на документалния филм „Доброволци”, чиито режисьори Стефан Командарев * и Светослав Драганов са се опитали да намерят отговор на въпроса какво провокира хора с различни професии и възраст да се занимават с толкова непопулярната у нас доброволческа кауза.

Публикувана в Интервю

Първата стъпка преди училище винаги е детската градина. Достатъчно трудно е, когато си дете, но още по-трудно е, когато си дете без възможност да чува. Тогава предучилищното обучение се превръща в особено отговорна дейност, предвид специалните потребности на малчовците с увреден слух.

Публикувана в Интервю

Проф. Диана Попова е завеждащ сектор “Аудиология” към Университетската многопрофилна болница за активно лечение “Царица Йоанна-ИСУЛ”. Компетентен и ерудиран специалист по отоневрология и отоларингология, проф. Попова има редица участия в наши и международни симпозиуми, а на проведения преди 2г. в Правец XIV-ти Белинов симпозиум, тя коментира темата за новите индикации за кохлеарно имплантиране и подходите на лечение в отологията (раздел от медицината, изучаващ анатомията, физиологията и патологията на външното, вътрешното и средното ухо, както и диагностиката и лечението на заболяванията им, бел.моя). Във връзка с темите за ранната рехабилитация на деца с увреден слух, слуховия скрининг и слухопротезиране, се свързахме с проф. Попова за отговор на така важните за много родители въпроси за слуховото здраве на децата им. По-долу следва интервюто, без съкращения.

Публикувана в Интервю

Иванка Радева е сурдопедагог, работил в Кабинета по ранна рехабилитация на деца с увреден слух в Плевен почти от самото му откриване. Тя е и единственият рехабилитатор от 1977 г. досега. През 1984 г. КРРДУС- Плевен става домакин на Национален научно-технически семинар, както и такъв през 1998 г., на които г-жа Радева изнася показно практически занимания с деца с увреден слух, от които се вижда колко успешно са прилагани методиките на ранната рехабилитация и колко е голям напредъкът в слухово-говорното развитие на най-малките.

Във връзка с наскоро отбелязания 40-ти юбилей на Центъра за ранна рехабилитация на деца с увреден слух г-жа Радева отговори на няколко въпроса за рехабилитационната грижа. 

Публикувана в Интервю

Надали е нужно да го представям. Toй накара светът да обърне поглед към съвременната българска литература и прибави „Аскеер” към многото заслужени признания. Вървя под дъжда, акуратна и точна, към мястото на срещата в кино „Люмиер”. Време е за отговори… малко преди шест вечерта. Георги Господинов – естествен като романа си.

Публикувана в Интервю

В този живот нищо не е случайно. Особено хората, с които те среща животът – всеки сам богат с истории и преживявания, които го правят тъкмо човека, който Е. Страшно много ценя естествеността и човечността, може би защото те са и най-чистите мостове, чрез които Душите общуват. Затова днес с удоволствие ви представям един много земен и много състрадаващ човек, у когото най-хубавото и веднага привличащо е точно неговата естественост и човещина. Мнозина от вас, скъпи читатели на сайта, го познават от малкия екран или театралната сцена. Освен всичко друго обаче, той е и сладкодумен разказвач на истории. Наскоро записа няколко в аудиокниги, които обаче са твърде недостъпни като формат за любителите на литературата с увреден слух. За тях и за нещата от живота разговарям със Звезделин Минков, актьорът с 18 гласа.

Публикувана в Интервю

Тя е винаги много елегантна. Жена със стил и неподправена, искрена усмивка. Студентите ú я обожават. Излъчва спокойствие, добронамереност и топлота. Доц. д-р Неда Балканска. Преподавател е в СУ „Кл. Охридски“, катедра Специална педагогика и Логопедия, специалност Слухово-речева рехабилитация. Преди да се посвети на преподаването в Софийския университет, работи като слухово-речеви рехабилитатор в ССУ с детска градина за деца с увреден слух „проф. д-р Дечо Денев“- София. Автор е на учебници и учебни тетрадки по развитие на речта и по произношение – за ученици с увреден слух от 1 до 3 клас, съвместно със свои колеги. През 2009 г. излезе  книгата ú „Кохлеарната имплантация в детска възраст”, а през 2015 г. и  „Приобщаване на детето с увреден слух в образователната среда”, в съавторство с Анна Трошева. В момента подготвя нова книга. Преподава, пътува, тича по задачи. И въпреки огромната си заетост, с искрена радост отдели време да отговори на няколко въпроса. За което пък ние сме ú изключително благодарни, тъй като времето е най-прекрасния подарък, който някой може да направи за друг.

Публикувана в Интервю

Жълтото тяло на трамвая се извива по напечените от жегата релси, докато пътниците флегматично зяпат през запрашените, осеяни с петна от пръсти прозорци. Умората виси като смог в душното пространство. Мярвам позната, тънка и висока фигура. Стоически и с философско примирение виси до трамвайните врати. Ръката ми вече ентусиазирано раздвижва застоялия въздух с широки махове, фигурата внезапно се оживява и поема поривисто в моята посока. Така ми се зарадва! И каква усмивка беше докарал!

Пламък. Пламък Занев. За незапознатите, той наскоро отбеляза 78 лазарника. И както сам каза, не почувствал никаква разлика между тях и тези на 21, 41 или 61. Мечтите и желанията му не са се стопили с натрупването на годините, а тъкмо напротив, увеличават се. Категорично отказва да седне на моето място, и се усмихва ли, усмихва. Пък и спирката му била ей-сега, след малко. За планински спасител и алпинист, изкачвал Карконошките планините на Чехословакия, връх Агарац в Армения и още какви ли не чудновати места у нас и по света, никак не върви да го третирате като немощен пенсионер. Да не сте посмели!

Публикувана в Интервю