Срещате или ви се налага да се срещнете с човек, за когото знаете, че не чува. Не знаете нищо повече, освен това. Изпитвате известно притеснение, защото не знаете как точно е правилно да общувате с него, нито как и доколко ще се разбирате взаимно отвъд бариерите на тишината. В настоящата публикация споделям личния си опит и препоръки, базирани на дългогодишната ми комуникация с хора без слух (глухи), хора с частична слухова загуба (тежкочуващи), както и хора с различна степен на слухови затруднения. Когато е налице желание за общуване, начини ще се намерят. Нищо не е толкова страшно, колкото изглежда. 

Публикувана в Психология

В доста държавни учреждения административното обслужване не е съобразено с възможността за взаимна чуваемост. Пощи, аптеки, учреждения, каси за плащания – стъклените им витрини често са облепени с уведомления, реклами, брошури, разпечатки, сред които има само един малък процеп или отвор, крайно недостатъчен за комуникация. Това създава бариери не само пред визуалния контакт, но и пред общуването като цяло. Особено когато посетителят е лице със слухов или сензорен дефицит. Често тази гледка създава усещането за дистанция, незаинтересованост и общо впечатление за лошо качество на обслужването. С настоящата публикация ще акцентираме върху начините да се избегнат неудобствата при първите срещи на хората със слухови дефицити с държавната администрация.

Публикувана в Психология