Самостоятелността далеч не се изчерпва само с умението да отидеш сам някъде и сам да се справиш с някаква задача. Самостоятелността е в постепенното отграничаване и освобождаване от зависимости – към нечие присъствие, мнение, изобщо, прилепчивост, която притъпява самоинициативността и лишава от индивидуалност.
Как да повярвам в себе си, като ме отхвърлят?
Хората със слухови дефицити имат различен праг на чувствителност и изразена емоционалност. Факт е обаче, че много от хората с естествен слух при среща с нечуващ изпитват преди всичко любопитство. Интересува ги да разберат какво е усещането да си в постоянна тишина, при това доживотна. Естествена форма на реакция при среща с непознатото е именно любопитството, всичко останало е следствие от това как всяка от страните ще подходи, за да се получи комуникация и обмен.
Затова аз категорично отхвърлям твърдението, че дискриминацията (отхвърлянето, нелюбезността или отказа от внимание) от страна на институционални или административни служители и по принцип от трети лица, се дължат на физическия ви дефицит. По всяка вероятност причините могат да са други – че служителят има такова отношение към всички, не персонално към хора с дефицити; че може да привнася лични емоции в работата си; и най-сетне, да съществува вероятността да се е поддал на общия стереотип за хората с дефицити и да не желае да се занимава с тях. Разбира се, винаги трябва да се вземат предвид първо тези причини, вместо да се избързва с извода, че отношението е заради дефицита и да се приема лично.
Много е важно как гледате на нещата – от позицията на жертва, или по-безпристрастно.
Сега нека да обърнем за малко поглед към вас самите за мъничка проверка. Ще се съгласите ли, че съвсем друг би бил резултата, ако вие самите сте любезен/а, обясните, че не чувате, помолите спокойно да ви говорят по-отчетливо или бавно, като по този начин покажете уважение и предразположите отсрещната страна към проява на разбиране. Смирението в никакъв случай не е жертвено примирение, а израз на пълно разбиране и самоуважение към вашата житейска ситуация.
Нали знаете, че каквото повикате, такова се обажда, така че е важно все пак и как „викате”, нали? Ако тръгвате „на нож”, убедени, че всички са длъжни заради дефицита ви да ви уважават и да ви помагат, да „скачат” специално за вас, оказвайки ви дължимото внимание, то боя се, че сте на грешен път.
В институциите клиентите се третират еднакво, независимо от това имат или нямат дефицити – важното е не как ще ви посрещнат, а с какво вие показвате какво отношение очаквате, като го заявявате първи. Честно, насаме пред себе си, се попитайте, наистина ли подходихте с уважение към себе си, за да се заявите?
Дискриминацията, следователно, е проблем на комуникацията. Тя би спряла да съществува, по моему, ако повечето от тези, които се чувстват вечно неудовлетворени, полагаха усилия самите те да проявяват едно по-умерено, неагресивно и любезно отношение към другите, базирано на осъзнаването, че с нищо не са по-специални от всеки останал човек, и вместо да изискват, просто показват какво биха желали да получат.
Казано по-простичко, като демонстрират смирението си – то е, което печели, а войнственото и изискващо его отблъсква. В това е смисъла на израза да се отнасяш с другите така, както искаш да се отнасят с теб.
Егото не е склонно да признава собствени грешки, кара ви да се сърдите на другите, а при конфликтна ситуация – да виждате винаги другия като неправ. Само че ако за миг изоставите Егото, може би ще забележите, че все пак ако не сте получили, каквото и както сте очаквали, може би причината е, че не сте направили сам нужното, и че следващият път ще постъпите по-различно, най-малкото за да се убедите в резултата.
Ето така се гради и увереността в себе си – с честно признаване на собствените пропуски (не казвам грешки, защото те всъщност не са нещо лошо, а опит, който ви учи на верния начин за действие). Има много начини да отреагирате една и съща ситуация по различен начин, и тя ще ви се случва толкова пъти, колкото е нужно, докато намерите вашия си начин, даващ най-добри резултати. Затова повторението не е повод за мрънкане защо все на вас се случва, а повод за осъзнаване, че ви се случва, за да ви превърне в откривател на нови инструменти за справяне.
Как да вярвам в себе си, като не ме оценяват?
Много от хората със слухови дефицити са творчески натури. Поради характера на дефицита, те са и много съпричастни към аналогичната ситуация при други хора. Отзивчиви са и с готовност оказват подкрепа или развиват дългогодишни дейности в благородни каузи за подпомагане на други от тихата общност. Но в средите на хората със слухови дефицити, определящи себе си като глухи, доста често оказваната подкрепа се омаловажава или се изражда във вербална агресия с различна степен на откритост.
Дори се развива манталитет, според принципа на който всички са длъжни винаги и безусловно да оказват съдействие, подкрепа и във всеки момент да са налице. И дори когато съществуват резонни основания това да не бъде възможно да се направи, аргументите не срещат разбиране. Казано вкратце, ако се отзоваваш винаги, си тачен и обичан, откажеш ли дори веднъж, независимо от причината, си най-лошият човек на света. Когато това се превърне в системна практика, което за съжаление е често срещано, се получават конфликтни ситуации, фронтове от настроени едни срещу други хора, сред които комуникацията е изключително проблематична.
Общочовешките ценности обаче са валидни за всички и в такива ситуации е погрешна стратегията: „Той ще ме плюе, а аз ще му помагам? Никога повече!”. Необходимо е да се помни обаче, че дори най-големия грубиян може да се укроти, ако му говорите спокойно и любезно. Той не е силен в доброто, но вие сте по-силен от него именно защото не му позволявате да ви победи в грубостта.
Принципите, които разгледахме по-горе, важат с пълна сила и тук. Липсата на комуникация или влошената такава води до дискриминиращи модели и до спад в самоувереността, както и във вярата, че е възможно нещата да имат положителен изход. Нещата са особено деликатни, когато се добави и обстоятелството, че поради слуховите дефицити комуникацията между тези хора е поначало с по-особена специфика. Какво да се направи, за да не се стига до там?
Преди всичко, да не се забравя, че не е опция да се обажда, каквото е било повикано. Включвайки се в същия регистър, давате заявка да бъдете победен, защото винаги ще има по-добри и по-ловки от вас в умението да нагрубяват. Но не всеки умее да обича, а любовта е, която като отговор на всички въпроси, може да реши всяка ситуация и да въдвори хармония. В крайна сметка, какво общо има това, че някой ви плюе, с това, че вие сте избрали да правите хубави неща?
Може би ще прозвучи като клише, но забележете, че с отказа си да помагате или да продължите да правите хубави неща, макар да ви плюят, вие малко или много се отказвате от светлината на човечността и се оттегляте в мрака на засегнатото честолюбие, рискувайки от обида да станете същият като плюещият ви. Моят съвет е – продължете да правите хубави неща – това ще ви съхрани в полезността, с която осмисляте живота си, без да сте зависими от действията или думите на хора, избрали да осмислят своя чрез грубост. В противен случай ще повярвате, че наистина това, което правите, заслужава оплюване. Нужно ли ви е това?
Няма начин да убедите в противното някого, ако е превърнал съмненията си в убеждение. Не е и нужно, тук убеждаващата комуникация не би помогнала, затова е важно просто да се придържате към онова, което вие самият можете и правите добре. В някакъв момент постоянството във вашите дейности ще убеди скептиците, че в крайна сметка на вас може да се вярва, просто защото вие самите си вярвате достатъчно, за останете в твърдината.
Нека сега да се върнем на онова, с което започнах. Вярата в себе си. Самоувереността. За да е стабилна, е нужно да знаете, не – да сте убедени – че всичко, което сте избрали да правите, го правите, защото такава е същността ви, светла, а не заради овации и признания. Тогава какво значение има дали ви плюят или ви аплодират, щом вие стоите твърдо в убедеността си, че правите онова, което е полезно за вас и другите и ви носи удовлетворението, че сте двигател на нещо хубаво?
Успехът е в това да надмогнете егото си, смирявайки го в името на вярата, че можете и го правите. Дали сте без слух или не, тук е без значение. Нали? :)
Автор на текста и снимка: Христина Чопарова
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa правото дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия