Вторник, 19 Март 2013 02:00

Децата също имат лично достойнство

Написана от

Ние всички се учим през целия си живот. Децата със слухова загуба също имат способността да живеят пълноценен и продуктивен живот така, като другите деца. Но те се нуждаят от допълнителна подкрепа, когато учат. Поради загубата на слуха, децата със слухови дефицити трябва да могат да получават обяснения за нещата  от заобикалящия ги свят едно към едно – тоест, да получават пълна информация, а не редуцирана от съображения, че ще я усвоят по-лесно. Това включва практически и малки неща като обяснения за прости действия – това, което ще направим, онова, което ще си купим или къде ще отиваме. Може да отнеме време, но това е необходимо. Важно е детето да има самочувствие, че ще може да се справя само.

 

Нарушенията в слуха при децата означава, че те се нуждаят от допълнителна помощ при ученето на нови думи и понятия. Физически обекти, които обикновено не създават пречки, но са абстрактни понятия като време, чувства и мисли, са по-трудно обясними на деца с нарушения в слуха. Когато им се обясняват нещата, много учители по света се опитват да използват кратки и ясни изречения, или си служат с помощта на снимки и картинки, както се изисква, за да илюстрират по-нагледно обясненията си. Но картинките не са жестове. В някои образователни институции на Белгия е залегнал принципът с детето да се провеждат чести диалози, при които му се задават въпроси, въпреки, че той или тя имат трудности с чуването. Това, според същите институции, е единственият начин да се насърчава детето да използва говора си.

Канадски специалисти от Онтарио предлагат няколко правила при обучение на дечица със слухова загуба: детето трябва да има осигурени оптимални условия за слушане в околната среда на класната стая; необходимо е да има минимално разстояние между учителя и детето, за да се улесни четенето по устните; нужно е да се следи лицето на детето по време на цялата устна комуникация; да бъде налице добро осветление, за да се засили ясния поглед към нагледните материали; да не се преувеличава произношението, тъй като това възпира разбирането; да се използва колкото се може повече визуална информация, и да се засили слухово предоставената такава; да се сведе шума в околната среда до минимум, за да не пречи на акустичните устройства.

Белгийските специалисти, обаче, обръщат внимание на най-важното: „И не забравяйте: Нека детето да говори с други хора. Не приемайте ролята на преводач от негово или нейно име”. В този съвет има доста голям резон, тъй като цели да изгради самоуважение у децата със слухова загуба, защитавайки личното им достойнство.

Съществува такава точка от Закона за интеграция на хора с увреждания (ЗИХУ), която гарантира тяхната равнопоставеност и според която е морално недопустимо да се втурвате да предлагате помощ на човек със специфично състояние преди да ви я е поискал – дори да са благородни подбудите ви, съществува риск да накърните личното му достойнство, поставяйки го в неловко положение да го смятате неспособен да се справи сам и подчертавайки така характера на състоянието му. За децата това важи с удвоена сила, тъй като именно в детска възраст се формира и изгражда базата, върху която ще се надграждат социалните и морално-етични ценности на детето като личност.

Христина Чопарова

Изображение: Hearingsol, интернет

Прочетена 679 пъти