Нарушенията в слуха при децата означава, че те се нуждаят от допълнителна помощ при ученето на нови думи и понятия. Физически обекти, които обикновено не създават пречки, но са абстрактни понятия като време, чувства и мисли, са по-трудно обясними на деца с нарушения в слуха. Когато им се обясняват нещата, много учители по света се опитват да използват кратки и ясни изречения, или си служат с помощта на снимки и картинки, както се изисква, за да илюстрират по-нагледно обясненията си. Но картинките не са жестове. В някои образователни институции на Белгия е залегнал принципът с детето да се провеждат чести диалози, при които му се задават въпроси, въпреки, че той или тя имат трудности с чуването. Това, според същите институции, е единственият начин да се насърчава детето да използва говора си.
Канадски специалисти от Онтарио предлагат няколко правила при обучение на дечица със слухова загуба: детето трябва да има осигурени оптимални условия за слушане в околната среда на класната стая; необходимо е да има минимално разстояние между учителя и детето, за да се улесни четенето по устните; нужно е да се следи лицето на детето по време на цялата устна комуникация; да бъде налице добро осветление, за да се засили ясния поглед към нагледните материали; да не се преувеличава произношението, тъй като това възпира разбирането; да се използва колкото се може повече визуална информация, и да се засили слухово предоставената такава; да се сведе шума в околната среда до минимум, за да не пречи на акустичните устройства.
Белгийските специалисти, обаче, обръщат внимание на най-важното: „И не забравяйте: Нека детето да говори с други хора. Не приемайте ролята на преводач от негово или нейно име”. В този съвет има доста голям резон, тъй като цели да изгради самоуважение у децата със слухова загуба, защитавайки личното им достойнство.
Съществува такава точка от Закона за интеграция на хора с увреждания (ЗИХУ), която гарантира тяхната равнопоставеност и според която е морално недопустимо да се втурвате да предлагате помощ на човек със специфично състояние преди да ви я е поискал – дори да са благородни подбудите ви, съществува риск да накърните личното му достойнство, поставяйки го в неловко положение да го смятате неспособен да се справи сам и подчертавайки така характера на състоянието му. За децата това важи с удвоена сила, тъй като именно в детска възраст се формира и изгражда базата, върху която ще се надграждат социалните и морално-етични ценности на детето като личност.
Автор на текста: Христина Чопарова
Снимка: PX41-Media/Pixabay
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa право дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия