През 19 век в Испания се създава първото училище за ученици със слухова загуба, в което за пръв път е назначен учител без слух. Кариерата на Роберто Прадез-и-Готие (Roberto Prádez y Gautier) като първият нечуващ преподавател по калиграфия и смятане е кариера по неволя - в навечерието на испанската Война за независимост (1811-1814) той е беден и умее единствено да рисува и да пише красиво. По липса на възможност да издържа повече учители през военните години, Кралското училище в Мадрид го натоварва да преподава също и други предмети, само защото сам е предложил да го прави доброволно. Така един Глух учител по неволя задава началото на испанското образование за Глухи, тежко чуващи и оглушали.

Наричат го „тихият художник”, но рисуването далеч не е единствената област, в която влага време и енергия. Като военен кореспондент на „Чикаго Дейли Нюз” отразява Руско-японската война, Мексиканската революция и Първата световна война. Запален естествоизпитател, пише за интелигентността при насекоми и паяци, и с удоволствие се включва в експедиция, за да събира птичи яйца. Кадуолдър Линкълн Уошбърн (Cadwallader Lincoln Washburn).

Тя е първата жена професионален художник в Уругвай. Картините ѝ са цветен калейдоскоп от движение и покой, от звук и тишина, повлияни от популярния през 20-те и 30-те години художествен стил „планизъм”. Петрона Виера (Petrona Viera).

Тя е художник, график и дизайнер, чието изкуство е разпознаваемо с модернистичния си стил, с елементи на кубизъм и абстракция. И въпреки че създава керамика, окачени килими и илюстрации, най-голямо впечатление правят творбите ѝ, вдъхновени от японската техника на принтиране с дърворезба, при което се получават отпечатъци с бели линии. Бланш Лацел (Blanche Lazzell).

Скъпи приятели и читатели на специализираната ни медия, календарният ни проект „Тиха Уикипедия”, който пуснахме в края на август 2020 г., се оказа един от най-успешните ни проекти в едноименната рубрика.

Той е съосновател на Националния театър на Глухите (National Theatre of the Deaf), когото американската тиха общественост ще помни не само като артист, продуцент, режисьор и драматург, но и като активист, популяризирал културата на жестовия език през цялата си кариера на професионален актьор. Бърнард Браг (Bernard Bragg).

Да си евреин в Бавария, при това със слухова загуба, си е равнозначно на смъртна присъда през Втората световна война.  Интерниран в концентрационния лагер Дахау, той успява да избяга от Германия, но сенките на Холокоста дълго ще преследват в платната му талантливия художник, литограф и дизайнер Давид Лудвиг Блох.

Портретите на голяма част от елитното общество в Мейн (Бъкстън, САЩ) през ранния 19 век са дело на художник, роден без слух, който дължи постиженията си в изобразяването на емоции именно на тишината. Джон Брюстър младши (John Brewster Jr.)

Докато обикаля кипящите от търговски дейности улички на Единбург, той скицира образи на продавачи, занаятчии, скитници, деца. Един шотландски Дикенс на четката, който уверено изобразява веселостта в иначе нелекото единбургско ежедневие в ранния 19 век. Уолтър Джайки (Walter Geikie).

Скулптурното му наследство наброява стотици творби, завещани на Република Австрия в годините след Втората световна война. Продуктивният художник вае портрети, персонажи от гръцката митология и декорира градини с фигури, запечатали стаен копнеж по небеса. Густин Амбрози (Gustinus Ambrosi).