Неделя, 18 Юни 2023 15:48

Слухови смущения: Мизофония

Публикувано от:

Съществуват слухови смущения, които не са дефинирани като заболявания, а по-скоро като видове разстройства при възприемането и обработката на определени звуци. За състояния като тинит, хиперакузия, фонофобия и мизофония няма лечение, а по-скоро третиране според индивидуалните особености и степени на поносимост. В няколко последователни статии ще ви запознаем с всяко от тези слухови смущения, като днешния материал е посветен на мизофонията (омраза към звуци).

Много хора по света страдат от слухови смущения, които оказват влияние върху тяхното психо-емоционално състояние, личен живот, работа и социализация. Някои от акустичните разстройства са част от симптоматика, предшестваща загубата на слух, затова на тях се гледа с повишено внимание, но все пак не са дефинирани от специалистите като заболявания, а само като разстройства.

Счита се, че повечето нарушения във възприемането и обработката на определени звуци (фонофобия, мизофония) не се дължат толкова на физиологични или болестни процеси, свързани с ухото, а по-скоро с мозъка и индивидуалните начини за справяне със звукова информация по акустичен път. Други, като хиперакузията и тинита, се дължат на промени в средното ухо и кохлеата.

 Какво е мизофония? Произход и терминология

Мизофония (гняв или омраза към звуци) е синдром на селективна звукова чувствителност, характеризираща се с крайно негативни реакции към определени звуци, техния вид и честота. С други думи, това е състояние на нулева толерантност не само към конкретни звуци, но и свързаните с тях знаци, движения и др.

Терминът идва от старогръцките думи „мизос“ (омраза) и „фонос“ (звук, глас), и буквално означава омраза към звука. Различава се от фонофобията (страх от звуци) и хиперакузията (свръхслух) по крайната емоционална реакция на засегнатите.

През 2001 г. най-големият в света специалист по тинит, проф. Павел Ястребов, споменава в бюлетина на Международната общност за тинит и хиперакузия термина „мизофония“, и оттогава е използван за назоваване на това състояние у хора с повишен негативитет към специфични звуци.

Мизофониците преживяват като неприятни или тревожни определени звуци, които предизвикват у тях силно отрицателни емоционални, физиологични и поведенчески реакции, каквито не проявяват останалите хора. Диапазонът на тези реакции варира от неодобрение и раздразнение до гняв и агресия. 

Страдащите от това слухово състояние не изпитват удоволствие в присъствието на определени звуци или обекти на звуците, което им влияе негативно в житейски и социален план. Те или реагират по определен начин, или се отдалечават от източника.

 Симптоми и причини за омразата към звуци

За разлика от хиперакузията или фонофобията, където силата на звука е доминираща като отговор на реакците, при мизофонията акцентът не е в интензитета на звука, а в неговия вид и значение, както и повторения на анатомични стимули (дъвчене, пляскане, сърбане, мляскане, кашляне, преглъщане, прочистване на гърлото, подсмърчане и др. под).

Хората с мизофония трудно могат да отклонят вниманието си от дразнещия звук, и това увеличава за тях страданието да го понасят, особено ако източникът на звука е техен близък или домашен любимец.

Симптомите могат да варират от леки (безпокойство, неудовлетворение, раздразнение) до тежки (гняв, омраза и агресия), според обстоятелствата. Обикновено тези симптоми се проявяват в детството и ранното юношество (9-13 г). Задействането на мизофонични реакции обикновено е спонтанно, при поява и локализиране на натрапчивия звук. Такива звуци могат да изглеждат тихи за останалите хора, но за мизофониците те са силни и обсебващи до степен да не чуват нищо друго освен тях.

До 2016 г. има много малко данни за този вид слухово смущение, но изследвания са установили, че около 80% от звуците, предизвикващи раздразнение, са свързани с устата (ядене, дъвчене, пукане, мляскане с устни, шепнене, подсвиркване, сумтене). При по-тежки случаи други движения (въртене на косата, поклащане на крак) могат да отключат мизофонична реакция, дори ако звук не е налице, само защото въпросното движение е било наблюдавано от мизофоника в миналото, придружено от звук.

Състоянието кара мизофониците да избягват важни социални и лични взаимоотношения, което им се отразява негативно в междуличностен и кариерен план. 

Не е установен точният механизъм на състоянието, но има предположения, че то се причинява от нарушена функция на центровете в мозъка, отговарящи за слуха, а не е проблем, свързан с органа на слуха. Установено било обаче, че хората с мизофония имали по-високи количества на миелин (мастното покритие на мозъчни нервни клетки, което им осигурява изолация). Но е спорно доколко увеличеният миелин е причина за отключване на мизофония или е следствие от наличието ѝ.

През 2021 г. ново проучване установило, че мизофонията, считана за разстройство в обработката на звукови емоции, всъщност е резултат от свръхактивиране на моторната невронна система, свързана с движенията, които задействат неприятните звуци и образи.

 Диагностика и лечение

Учените не са постигнали съгласие по въпроса дали мизофонията като сравнително непознато състояние отговаря на критериите за ново психическо разстройство. Омраза към звуци може да възникне и при свръхчуваемост (хиперакузия), и при страх от звуците (фонофобия), поради което често е считана за симптом на тези две слухови смущения. 

Не е доказано дали мизофонията има генетична предопределеност или се дължи на съпътстващи заболявания. Изглежда, че тя може да се появи както самостоятелно, така и като резултат от други здравословни състояния, свързани с психиката и емоциите. Това е причината доста лекари да бъркат понякога омразата към звуци със симптомите на различни видове разстройства: тревожно, биполярно или обсесивно-компулсивно.

Затова като диагноза мизофонията не се класифицира нито като слухово, нито като психиатрично разстройство. Считат я за форма на звуково-емоционална синестезия, но повечето специалисти смятат, че следва да се счита за вид разстройство, а не за синдром или състояние.

Лечение няма. Обикновено лекари и здравни специалисти се опитват да помагат на хората с мизофония, като провеждат по-задълбочена анамнеза, за да научат повече за индивидуалните и общи характеристики на състоянието и да се намерят начини за справяне. Терапевтичните методи обикновено включват използването на когнитивно-поведенческа терапия, ограничаване на шумове и подходи, базирани на приемане и внимателност, тапи за уши и слушалки, имитиране на неприятните звуци с цел свикване с тях и приемане.

Състоянието не е добре проучено, за да има възможности за лечение, универсални за всички пациенти с мизофония, заради индивидуалните особености. Не е известно дали възрастта, полът или други фактори влияят върху появата на омразата към звуци.

За разпространението на това състояние се съди по появата на онлайн групи за взаимопомощ и подкрепа, често с хиляди членове. През 2016 г. дори излиза документален филм за мизофонията, наречен „Тишина, моля!“ (Quiet Please).

 Известни личности с мизофония:

Ричард Грант – английски актьор („Невинни години“, „Портрет на жена“, „Госфърд Парк“, Хенри и Джун“), Мелани Лински - новозеландска актриса („Грозния койот“, „Не поглеждай нагоре“), Кели Озбърн – английска певица, модел и дизайнер,  Кели Райпа – американка актриса (сериалът „Всички мои деца“).

Автор: Христина Чопарова

Изображение: Alexa's_Fotos/Pixabay

НЦАК „Ние ви чуваме“ е носител на право да публикува тази статия

Оценете
(1 глас)
Прочетена 876 пъти