В държавите, легализирали в националните си законодателства жестовия език, превеждащите от и на езика на знаците са сертифицирани лица, а жестовият превод – професия със своя етика, правила за поведение и добри практики. Какви са правомощията, компетенциите, правата и задълженията на един жестов преводач и как следва да бъдат защитени неговите професионални ангажименти, е уредено в редица Етични кодекси. В настоящата публикация разглеждаме общовалидни етични принципи от Финландия (EK), Австралия (ASLIA), САЩ (NAD) и испанската автономна провинция Каталуня (APTIC).

Епидемиологичната ситуация, предизвикана от коронавируса Covid 19, наложи необходимостта от мерки за навременно информиране и на онази част от обществеността, ползваща езика на знаците. Във връзка с това от Световната федерация на глухите (WFD) и Световната асоциация на жестовите преводачи (WASLI) напомниха на правителствата техните ангажименти съгласно чл. 9 и чл. 21 от Конвенцията за правата на хората с увреждания (CRPD) за осигуряване на пълен достъп до информация и достъпност до всички услуги.

Колкото повече се развиват новите технологии, толкова повече стават и разработваните приложения, които имат за цел да улесняват достъпа на хората със слухови дефицити до определени услуги и сфери на живота. Но технологичната експанзия не бива да бъде за сметка на качеството и професионализма, смятат от Световната федерация на глухите (WFD) и от Световната асоциация на жестовите преводачи (WASLI), които излязоха със становища относно професионалния жестов превод чрез новите технологии и използването на жестиращи аватари. В настоящата публикация са представени основни акценти от двата документа.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”,  на 28.09.2016 г. в Брюксел бе проведена международната конференция "Многоезичие и равни права: ролята на жестовите езици". В края ѝ всички депутати в Европейския парламент подписаха в пленарната зала Резолюцията за жестовия език и професионалния жестов превод. Предстои внасянето на тази Резолюция от депутат Хелга Стивънс пред ЕП по-късно тази година. Това събужда надежди, че пълното признаване  на езика на знаците във всички страни-членки на ЕС е напълно възможна реалност, която може да доведе до ревизии на съществуващите национални и регионални практики и законодателства. Това е и призивът, съдържащ се в Резолюцията.