Прекрачите ли преддверието на музея, ще се озовете в друго време, в друг свят – на многоликата българска култура и традиции. В петъчната вечер имаше твърде много желаещи да се разходят в миналото, където по уникален начин ги връщат снимките на Асен.
Широко вито стълбище извежда на втория етаж на музея. Светлини, фрески и усмихнати хора. Сред тях като приказна царкиня се носи ефирно девойка в изумителна носия, преливаща в червени нюанси, усмихва се мило, поздравява прииждащите гости с „Добре дошли”, поднасяйки им пита с шарена сол. Илияна, талисманът на изложбата. Всяка носия и стои като правена за нея, и докато пристъпва тихо из музейните коридори, зад нея се развяват краищата на бродирания чембер. Жива икона.
Асен грейва в усмивка, когато пристигаме. Подрежда чаши, грижи се виното да е налично в достатъчни количества, и сегиз-тогиз щраква по някоя снимка. Фотоапаратът вече е дотолкова част от ръката му, че не се надявайте да го остави някъде, само защото като автор на фотоизложбата той е обектът за снимане.
В изложбената зала седемнайсет портрета чакат вниманието на жадни за красота и за пътуване из миналото очи. Тук са и Румена воевода, и невръстни байрактарки, и напети юнаци, и стари комити. Малката любимка на Асен – Криси – ви гледа с онзи поглед, в който бъдещето изглежда такова, каквото мечтаете да го видите – обнадеждено, мило, любящо. Това е България вчера, и днес, и утре. Вечна и една и съща. Като река, през която минават времена, стъпки, следи. Водите и никога не са едни и същи, и все пак са там. Едно напомняне за пребъдване, за вечност, в който духът води поколенията из собствената им история. Възхитително настръхващ момент!
Залата е пълна, тесничка да побере хората, които буквално се изчакват, за да могат да се разминат. Прекрасната съпруга на Асен гощава гостите с бонбони – да си спомнят за момента с благост. В музейния храм цари някаква обединяваща атмосфера – непознати се поздравяват, говорят си тихо край портретите, усмихват се, галантно си отстъпват път, позират за снимка с готовност и благодарност. И толкова детски лица наоколо... Българи. Изпълва ме чувство на родство с всички тук. Това, което злободневието не успява да направи, го правят с лекота снимките на Асен – надали има друг фотограф, който успява да върне България на българите. И те са му благодарни. Тук са. И ще бъдат.
Време е за официалната част. Директорът, доц. д-р Петко Христов, говори уверено, изразявайки удоволствието си, че Националният етнографски музей приютява изложба, която хармонира с целите и принципите му като пазител на националната идентичност. Точно мястото, както отбеляза той, където си дават среща поколенията и където децата могат отново да изградят приемствената поколенческа връзка. Съзнанието на обществото за българския етнос и култура е нужно да бъде поддържано винаги будно и живо. И благодарение на изложби като „Различната България” това е не само възможно, то е реалност.
След него кураторът на изложбата, д-р Петър Кърджилов, мениджър връзки с обществеността към етнографския музей, разказа пространно за познанството си с Асен Великов и изрази убедеността си, че фотографиите му, подбрани за тази 12-та поредна изложба, са жив пример каква е ролята на традициите в съвременния свят. Двамата с доц. Христов благодариха сърдечно на автора на изложбата и на всички гости, отправяйки покана да споделят на чаша вино удоволствието им на домакини.
Асен Великов има уникалната способност да изглежда спокоен, когато всъщност е развълнуван. Особено усещане е да си значим за толкова хора. Той благодари на организаторите, че са сбъднали мечтата му да представи изложбата в Етнографския музей и заяви, че с д-р Кърджилов са взели решение да експериментират с формата и е доволен от резултата. "Надявам се и на вас да ви хареса, освен хубавите снимки, които съм подбрал - каза Асен - Благодаря, че сте тук, защото, ако го няма вашия интерес, няма да ги има и моите изложби. Благодаря и на Людмила Младенова, която даде старт на моята обикаляща страната изложба "Различната България". Приятно разглеждане!"
Различната България е това, което искаш да виждаш всеки ден. Една България, в която животът е и хубав, и простичък, и пъстър като шевица. В която няма място за евтин популизъм и неспазени обещания, излъгани надежди или борби за власт. България на талантите, на художествените занаяти и на стремежа към красота и познание. В която духът не е сломен, а жив, творящ. Вечен.
С благодарност към Асен. Защото опознавайки традициите, обикваш народа си.
Снимки - в галерията на сайта.
Текст, снимки и колажи: Христина Чопарова
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия и снимките към нея