Пролетен дъжд рехаво барабани по стъкления свод над античния комплекс „Сердика”. Стъпките по каменната настилка създават усещането, че вървиш по кълдъръм към императорския дворец на Константин. Историята наднича иззад античните руини, сред които е сгушен и Клубът на фоторепортера. Само преди година в двете галерии на същия този клуб се бях озовала някъде между миналото и съвремието в Различната България на Асен Великов, красива и светеща. Сега ми предстоеше разходка из нейната столица, едновременно позната и непозната.
В полутъмното фоайе от огромните фотоси на Асен светят с особена светлина децата на България – с онази чистота и невинност, която всякога трогва. Живи икони, смутено усмихнати, очарователни в носийките си и с пълния с надежда взор, който не оставя и място за съмнение, че именно това е, което трябва да съдържат всички очи. Докато свети надеждата в тях, и бъдещето е някак по-ясно различимо.
Едва 18.30 е, публиката още е рехава, но фотографите са вече там и посрещат гостите, а малката галерия чака да разкрие градските легенди. И ето я София, и древна, и млада – в сериозната утихналост на катедралния храм „Св. Ал. Невски”, в чиито позлатени кубета се оглеждат небесата; в очарователната безпосочност на велосипеди по бул. Витоша, над които се гъне сутрешната омара, нереално прегърнала и Черни връх; усмивки догонват дървено-зелената снага на ретротрамвай 501; после внезапно между вълшебните пръски на фонтан изплуват други усмивки, изплетени от любовта. И гълъби, разчертали в синьото неизследвани маршрути.
Потъвам в ефимерността на огромен сапунен балон, който буквално изтрива от възрастта ми първата цифра. В него се носи очарован детски смях, и приказки за пораснали, и сянката на време, останало завинаги на три. После поемам по улици и улички, които всеки час на деня е оцветявал със свои светлини. Смеещи се хора в следобедната нега на слънчев парк. Жизнерадостни лапи в бяг, птичи силуети и онзи неуморен дух, развял кордели от старо и ново над покривите на града. Толкова позната София, с още толкова много непознати места, където можеш да се изгубиш из дирите на близкото минало, да усещаш под пръстите си пирографираната от времето мазилка на старите сгради и да вдишваш онзи живот, наситен с мирис на горещ асфалт и приключения. Никъде другаде не е такъв, освен по софийските улици.
Толкова много цветове... Слънце, Земя, Вода и Въздух. И Любовта, без която не може. Всеки кадър е като покана за изгубване в магията на градския шум, и скоро звукът от стъпките, бягащи в цветността от сивотата на делника, отеква с гумен плясък. Прекрасен звук, след който ми се иска да си събуя обувките и да скоча от ръба на гигантската емоция, образуваща еееей такива усмивки.
Фотографиите преливат от мигове с уловен Дух. Точно този, чийто пръст предизвикателно те примамва да се вглеждаш във всеки детайл, да разпознаваш, да откриваш и да чуваш разноцветния тембър на неостаряващата София.
Миг по-късно из вече пълната зала към гостите полетяха милите приветствия на Людмила Младенова, мениджър на издателство City Info Guides. Тя представи накратко дейността му чрез илюстрованите джобни справочници на английски, руски (отскоро и на български език), всяко от които има карта на града и график на обществения транспорт. За 25 години луксозните пътеводители са се превърнали в чудесен ориентир за всеки, който има интерес да опознава България не само като туристическа дестинация, но и по отношение на културата, празниците и традициите ú.
Людмила Младенова представи авторите на съвместната изложба и изрази с радост благодарността си към всички, дошли да споделят юбилейния празник. Йордан Симеонов е фоторепортер от в. „24 часа”, с множество участия в изложби и първа самостоятелна през 2013 г., в Клуб на фоторепортера. „Надявам се любовта ми към София да е намерила визуално изражение и в снимките от града”, казва Йордан, който обича преподаването и фотографията.
За Асен Великов това е 29-та поредна изложба (27 самостоятелни и 2 съвместни - с колегията на Асоциацията на професионалните фотографи, и „Разноцветна София”). Както сподели той самият: „Това е повече, отколкото изобщо съм мечтал!”. Асен е фолклорен фотограф, чиито снимки печелят обичта на публиката не само у нас, но и в чужбина. Снима фолклорни и градски фестивали, мото събори и събития, а снимките му популяризират богатството и красотата на българското нематериално наследство.
„Разноцветна София” ще радва желаещите да се разходят из градската магия до 9 май 2018 г. Струва си да я посетите, да уловите столичния Дух и да си образувате еееей такива усмивки!
Снимки - в галерията на сайта.
Текст, снимки и колажи: Христина Чопарова
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия