Официалното откриване бе направено от Грета Ганчева, директор на дирекция "Достъп до образование и подкрепа на развитието" към МОН. В презентация бяха представени подробно всички стъпки от националното изследване. Сурдопсихологът проф. Цанка Попзлатева разгледа основния изследователски въпрос - дали жестовите знаци от комуникацията на Глухите хора са цялостни визуални образи или са подобни на звучащите думи, и как се обработват в езиковите зони на лявото мозъчно полукълбо.
Експертът филолог проф. Йовка Тишева представи теоретичното описание на Граматиката, а социолигвистът проф. Красимира Алексова запозна присъстващите със синтактичните особености на жестовия език. Речникът на глухите хора, както и работата по него бе представена от фондация "Глухи без граници".
Проведеното в рамките на една година мащабно Национално научно изследване на жестовия език е първото и единствено по рода си у нас и е по проект BG05M2OP001-3.003-0001”, „Подкрепа за равен достъп и личностно развитие“ по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
Изследването бе поверено от МОН на фондация „Глухи без граници”, и в него взеха участие множество експерти и специалисти, като очакванията към това изследване бяха високи - да покаже реално традициите на езика, неговите форми и богатство според териториалния показател. Като резултат от изследването се появи и Речник на българския жестов език, който открехва вратата към непознати и неизследвани досега комуникативни полета в жестовия език. За мен е чест и удоволствие, че бях рецензент на това забележително издание.
За изследването, речника и за езика на глухите хора разговарям с Митко Якимов, председател на фондация „Глухи без граници”, както и с Цветан Кунчев, член на УС на фондацията и ръководител на Националното научно изследване на българския жестов език.
Разкажете ни за проекта, как го спечелихте и с какви предизвикателства се сблъскахте в реализацията му?
Митко Якимов: След като Министерството на образованието и науката за втори път обяви обществената поръчка, ние от фондация „Глухи без граници – България” кандидатствахме. Бяхме се подготвили много добре, а нашите мотиви бяха, че е дошло времето да има научно изследване на жестовия език, неговата граматика и унифициране. След това Цветан Кунчев и Валентина Христова от управителния съвет на фондацията бяха включени в работната група за изготвяне на Концепцията в МОН.
Фондация „Глухи без граници” за първи път направи и социологическо проучване - „Изгубени в превода” - още преди проекта, и това даде тласък за него, тъй като можеше да се каже, че сме експерти и специалисти по жестов език. Наистина, беше голямо предизвикателство, имаше и сблъсък от недоброжелатели, които вместо да ни подкрепят, пращаха жалби до МОН и до други инстанции, само и само да ни спъват да работим. Но ние не се отказахме, продължихме да работим, и макар че никак не беше лесно, успяхме. Всички глухи от цяла България имаха желанието за по добър живот и бяха мотивирани жестовия език да бъде признат.
Екипът и атмосферата са много важни компоненти при работа от такъв мащаб. Как подбрахте участниците и сътрудниците за проекта?
Митко Якимов: Всички от управителния съвет на фондацията се включиха. За ръководител на проекта беше избран Цецо Кунчев, за експерт към научния екип - Валя Христова, за графичен дизайн - Снежи Асенова, а по-късно включихме и Дамян Калчев. Програмист ни бе Петър Ганев, който е глух, и на разработен от него уникален сървър се събираше информацията от заснетите материали, и се работеше по резултатите със заснети жестове от цяла България.
Аз също се включвах и с гордост като консултант, оператор и където другаде можех да бъда полезен на глухите екипи по градове. Имах опит като консултант от един друг момент, имах и връзки с други организации от Европа и САЩ, които ни даваха полезни съвети. Така получихме софтуерна програма за превод на глухата граматика от български език. Аз, Янка Трачук и Силвия Бозева бяхме консултанти към научния екип. Атмосферата никак не беше лека, имаше моменти, в които сме работили извънредно. Участваха 136 изпълнители -информатори и събирахме данни за жестовете по лексикалните думи.
Цветан Кунчев: Случвало се е да започваме отначало, като видим грешка. Нямаше рецепта, но факт е, че както бе описано в плана, така се работеше. Самите глухи поеха отговорност и задължение да свършат поставените задачи и други важни компоненти по проекта, за да може да се задвижи той. Наистина екипът ни бе само от глухи хора и това бяха консултантите по лексика, операторите, асистентите, програмистът, консултантите за граматика, които всеотдайно работиха по поставените задачи. Сърдечно благодаря на глухите от Пловдив, Бургас, Търговище, Плевен, Лом, София и Благоевград. В речника сме сложили поименен списък на всички участници - от ръководител до доброволци, участвали в заснемането.
Митко Якимов: Много важен акцент в нашето научно изследване е теоретичното описание на Граматиката на българския жестов език. Тя бе поета от екип от шестима професори от Софийски университет „Св. Климент Охридски”, с научен ръководител проф. Тишева. Съвместно с проф. Дачева, проф. Алексиева, проф. Жобов, проф. Стоянова и проф. Попзлатева бе съставена уникална книга, описваща граматиката на глухите. В този екип като глухи експерти бяха включени още и Валя Христова и Петя Керчева.
Цветан Кунчев: Наистина, книгата е уникална и първа по рода си, издадена в България. Най-после да се направи нещо, което отдавна в целият свят го има - така наречената „глуха граматика”, или Граматика на българския жестов език. И с това се доказа, че този език е самостоятелен и с неговото признаване ще се промени много животът на глухите хора в България. С това изследване не се затваря работата по него, има още какво да се изследва и вярвам, че както в другите страни, така и у нас можем да направим така, че Българският жестов език да има стойност.
За мащабите на изследването можем само да се досещаме, ако отчетем колко време и енергия е отнело. Споменахте и двамата, че сте срещали трудности във времето покрай изпълнението на проекта. От какъв характер бяха и как ги преодоляхте?
Митко Якимов: Началото поставихме, като направихме кампания за набиране на изпълнители - информатори от различни възрасти, които владееха жестовия език. Имаше критерии в подбора - да бъдат от семейства на глухи, с чуващи родители, или глухи на средна възраст, както и над 60-годишни. И всеки имаше задача според знанията си да покаже жестовете на думи, предварително изписани на екрана на лаптоп и с показан към нея визуален израз на думата (картинка).
Цветан Кунчев: Заснемането започна последователно в Пловдив, Бургас, Търговище, Плевен, Лом, София и Благоевград. Във всеки град имаше по двама оператори и асистент, които имаше задачата да организира хората и графиците. Тук е мястото да изкажа голяма благодарност на Митко Якимов, които сформира тези групи чрез връзките, които той има из цяла България, и разбира се, се включваше и той в тях, за да могат да се отпуснат и да разбират по-добре това, което искахме от тях.
Митко Якимов: Имаше и други трудности, търсихме възможности да се работи по-лесно, за да вървят гладко за всички нещата, както беше по план. Но глухите хора бяха уникални и геройски успяха да покажат това, което знаят и могат. Те бяха наясно, че това, което правят, касае тяхното бъдеще и бъдещето на глухите деца.
Цветан Кунчев: Междувременно сформирахме и екипи от консултанти по лексика, и те имаха задачата да сортират най-често ползваните жестове. Главно работеха на лаптоп, свързан със сървър. Работата им беше изнурителна, защото операциите, които те трябваха да правят, бяха множество, така че това, което те направиха, не беше малко като труд и време. Имаше възходи и падения, но сега с гордост можем да кажем, че това беше една ценна школа за нас. Един Речник на българския жестов език, който идва от самите глухи хора, както те си го знаят и общуват. Целта беше да докажем, че съществува Български жестов език и той не е примитивен, а истински.
Да, жестовият език е език на глухите хора и красив начин за общуване. Какво научихте за него по време на изследването, което не знаехте?
Митко Якимов: Научих много неща, едно от които е, че чрез жестовия език културата на глухите е много висока и интересна. Това, което го има по света, го има и у нас. Също така не е за подминаване и фактът, че има диалектен жестов език и той е различен в отделните градове, ползван от местните. Някои от тях бяха с различен от българския етнос. Когато те виждаха, че глухите им събеседници идват от друг град, им говореха и на български.
Имаше жестове, които в провинцията не ги познаваха, и естествено се наложи да бъдат вкарани в речника. Сигурен съм, че работата по събирането на автентични жестове ще продължи. Има какво още да се изследва, ние вече сме с натрупан опит, вече знаем как и къде да ги търсим. Българският жестов език е уникален и трябва да го запазим, а не да ползваме чужди жестове, които да внасяме отвън.
Значи Речникът представя автентичния жестов език на традиционно глухите хора. Това е цяла една непозната област, с която обществото за пръв път се запознава...
Митко Якимов: Не мисля, че е непозната, поне не в средите на глухите. Та те непрекъснато си говорят на този майчин жестов език от години, а имат и жестове, които са запазени и се ползват и досега. При заснемането на възрастни глухи хора, като изпълнители – информатори те го показаха това. Просто така се случи, че е имало опити през годините този автентичен жестов език да бъде изместен, но те са си го запазили и си комуникират с него. Така имат неограничена свобода да общуват помежду си по начин, по който се разбират.
Цветан Кунчев: Дори спазихме препоръката на професорите да се запази това, и в приблизителните резултати на жестовете вкарахме първи и втори вариант, за да уважим използваните жестове на глухите. Както може да се види, Речникът е голям и тежък, и всичко това е резултат от една година усилен труд на 250 души, за който много съм благодарен.
Надявам се, че с този Речник най-после ще имаме онази свобода на достъп до информация, и сега ще може да започне обучението на преводачи, колкото се може повече и в полза на глухите. Децата също чрез Речника да получат качествено образование и да си обогатят речниковия запас. Гордеем се много, че не изпуснахме този шанс да се докажем и успяхме.
Забележително!!! Такова проучване се извършва за пръв път у нас и ползите му са безспорни не само в образователно отношение, но и в комуникационно. Какви са личните ви впечатления от работата по проекта, както и за ролята на Речника конкретно в културата на глухите у нас?
Митко Якимов: Да, това проучване се прави за първи път, и вървим по точния път. Ползите тепърва ще се усещат, защото вече имаме изследван и доказан Български жестов език, и не на последно място - описанието на Граматиката на Българския жестов език. Точно в тази книга с трудовете си професорите доказаха, че глухите хора говорят на език, за който казват, че бил аграматичен, а това не е така.
Глухите не са неграмотни, те така си комуникират, така е и по цял свят, не е нещо ново. Но най после се доказва това и у нас, и силно вярвам, че ще се приеме, че глухите комуникират с така наречената „глуха граматика”. При нея няма предлози и съюзи - от, на, във и т.н. Глухите хора имат особена свобода и комфорт да общуват, без езикът им да има нещо общо с граматическите познати правила, и без да им се натяква, че не говорят правилно.
Друго е положението, ако те искат да пишат на граматичен български език. При затруднения като това, в Австрия ползват така наречените „комуникативни асистенти”, и това спокойно могат да бъдат и преводачите от и на жестов език. Много е важно сега да имаме преводачи, които да отговарят на изискванията да бъдат преводачи на автентичен жестов език. А не само преводачи с калкиращ жестов език.
Проектът приключи, но не и изследванията в областта на жестовия език. И двамата казахте, че винаги има какво още да се проучва и открива. Какво предстои оттук нататък в тази насока?
Цветан Кунчев: Да, вече казахме, че не приключваме, има още работа по него. Надявам се чрез МОН да се сформира в Софийския университет лаборатория за жестовия език, и да се продължи работата по него - има много нови думи, а и трябва да се направят и проучат още жестове за тях. И по Плана за действие, обявен от МС, се очаква още работа.
Фондация „Глухи без граници” взе участие в проведен неотдавна Форум за свободно обсъждане на жестовия език, иницииран от Асоциацията на гражданите с увреден слух в България (АГУСБ). Наскоро сте взели участие и в работна среща за изготвяне на законопроект за жестовия език. Какви бяха вашите предложения по законопроекта?
Митко Якимов: Да, участвувахме в този форум, от наша страна беше информативно участие за представяне на проекта ни, екипите и поставените цели на научното изследване. Нищо повече. Тази година, по покана на депутат Кутев, бяхме на първа среща във връзка с Обща декларация, че е създадена работна комисия от едно НПО, без да има участие на останалите НПО на глухи в нея, включително и на фондация „Глухи без граници”. На 06.02.2018 г., се състоя втора работна среща с участието на депутатите Антон Кутев, Мартин Шишков и др.
Без да бъдем запознати с подробности, ни информираха, че се ще се изготвя законопроект за Българския жестов език. Но ние предложихме, според направените на Международната конференция по многоезичие през септември 2016 г. в Европарламента препоръки на евродепутатите Хелга Стивънс и Адам Коща, както и по препоръка на Световната федерация на глухите, първо да бъде изследван и включен в Конституцията Българският жестов език.
Изпратихме Становище до председателя на народното събрание с искане да бъде направено това. Становището е подписано от 12 НПО и неформални движения. Депутат Кутев обеща да съдейства и чакаме отговор. Ще се борим до последно, има и план Б, но важното е да сме опитали.
Официалното признаване на жестовия език у нас като език на глухите хора е важна стъпка към присъединяването на България към европейското семейство на държавите, които вече са включили тази езикова система в своите законодателства. Това е важна стъпка, особено на фона на българското председателство на Съвета на Европа сега. Какви са шансовете на БГЖЕ да бъде официално признат?
Цветан Кунчев: Много е важно, след като България е в ЕС и имаме същите права като другите страни, да не седим „в задния двор”. Това, че в малка България има разногласия между организации, не води до нищо добро. Затова от името на 12 организации сме изпратили Становище до г-жа Караянчева за конституционно признаване на Българския жестов език редом до Българския език, и тогава във всички съществуващи закони могат да се направят промени, за да гарантират повече права за глухите хора. Ако депутатите се решат на друга стъпка, ще преминем към Законопроект, който да бъде в наша полза, а не такъв само за отбиване на номер. Виждам, че Народното събрание има интерес за решаване на казуса за доброто на глухите.
Защо според вас са толкова многобройни у нас организациите на хора без слух?
Митко Якимов: По закон всеки има право да регистрира НПО. Неприятното е, че има организации, които спъват напредъка умишлено и понякога с това искат да се наложат като първи и с по-голям капацитет, което звучи смехотворно. Под слънцето за всеки има място, но за да се работи в полза на глухите, не е нужно да се мултиплицират. Защото се получава едно копиране на идеи, едно дърпане на килимчето и всяка от тях се напряга, като се казва, да се изкара по-голям специалист. Въпросът е да знаеш какво да правиш и как да работиш заедно за каузата на глухите, а не кой ще ги води и представлява.
С какви каузи предстои да се ангажира оттук нататък фондация „Глухи без граници”?
Митко Якимов: Сега, след като успяхме да приключим с най-големия проект в историята на жестовия език в България, си поставяме задачата да продължим, вече по-опитни и на експертно ниво, с други идеи в областта. От чужбина вече се обръщат към нас за съвети. При всички положения винаги ще работим за глухите хора.
Разговорът води Христина Чопарова
Снимки и видео: Христина Чопарова за Ние ви чуваме
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия