Уилям Джеймс Куинлан трети (Will J. Quinlan) се ражда на 27 юни 1877 г. в Бруклин (САЩ). Като дете губи слуха си, но няма данни по каква причина и на каква точно възраст. И тъй като загубата на слуха обикновено изгражда по-голяма съзерцателност, наблюдателност и интровертност, като повечето нечуващи художници и Уил Куинлан се насочва към изкуството, за да изучава рисуване в Националната академия за дизайн, института Прат и бруклинската академия „Аделфи”.
Техниката на офорта го привлича и повечето му творби са запечатали сцени от река Хъдсън, пейзажи и гледки от местата, където е живял и творил, предимно Йонкърс и Ню Йорк. Популярна в средата на 17 век, техниката на офорта е начин на гравиране, при който се дълбаят метални плочи и с помощта на киселини с различен интензитет (азотна, оцетна) металът се разяжда, образувайки щрихи и линии. Тези матрици се запълват с мастила и се отпечатват върху влажна хартия чрез пресоване. Получената чрез такъв дълбок печат картина се нарича „офорт”. Думата има френски произход и означава „силна вода” (eau-forte).
През 1913 г. нечуващият гравьор получава наградата „Черно и бяло” на нюйоркския клуб „Салмагунди”. По-късните творби на Куинлан включват и маслени платна, а произведенията му могат да се видят в постоянни колекции в Нюйоркската обществена библиотека, Нюйоркското историческо общество, където се намират голяма част от ранните му офорти, Музея на р. Хъдсън в Йонкърс и Художествената галерия в Чикаго.
Уил Куинлан се сбогува със света на 21 април 1963 г. в Сиатъл, Вашингтон (САЩ), на 86-годишна възраст.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Юни. Цитирането ни като източник е задължително.
Преведе от английски и разказа: Христина Чопарова
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия