Неделя, 19 Май 2019 20:20

Вълшебството на приказките

Написана от

Всеки има нужда от приказни истории. Такива, каквито е слушал някога от баба в уютна вечер в топла стая. Или такива, каквито въображението му е рисувало в безсънни полунощия. И такива, които да връщат вярата му в добри чудеса, да припомнят изконни мъдрости и някъде между бивалото и небивало да съзира възможното. Разказвани и преразказвани, приказните истории прелитат над света, размазват географските граници, кацат на перваза на въображението и те превръщат в дете. Понякога няма значение кой е авторът им – всеки път, когато някой ги започва, за да бъдат чути, те вече имат нов автор, нови допълнения, нов развой – и никога не омръзват.

Такива са и сладкодумните приказки, събрани от Николай Райнов, чийто старовремски изказ носи особено очарование. По спомени на писателя Богомил Райнов, тези приказки са били приспивните песни, с които баща им е насищал детството.  Приказки от цял свят, от изток и запад, север и юг, които са пълни с красиви принцеси, умни девойки, смели царски синове, изпълняващи желанията джинове, змейове и страшилища, джуджета, говорящи горски животни, таласъми, вещици, русалки и какво ли още не. Същества добри и зли, във вечна битка за надмощие. Светове, които се намират през девет планини в десета, и макар мъчно откриваеми, героите всякога са упътвани натам, където пристигат с магична помощ и предмети.

Наивна и в същото време някак правдива е всяка приказка, в която познатото ежедневие внезапно става необичайно. Когато човешки същества се превръщат в нещо друго, омагьосват се, съживяват се с магия и дори живеят толкова, колкото никой на света. Неизменно бедните страдат, но всякога последните стават първи – честните, добрите, които в началото са отритнати, онеправдани, излъгани, мамени, нежелани, след поредица странствания, страдания и опознаване на чудни същества и светове, стават богати, признати, щастливи. Хубавият край всякога е усмихващ, особено когато злосторниците си получават заслуженото – обикновено същото, каквото сами са пожелавали другиму.

В персийската приказка „Зайчето и нямата княгиня” от сборника „Източни приказки” например, царската дъщеря е без слух и говор, които чудодейно се възвръщат, но не и преди това всеки от героите в приказката да е преживял своите уроци и да е научил важните поуки, които ще направят от него по-добра версия на себе си. Какво се случва с нямата княгиня, може да откриете и сами, ако последвате линка и прочетете приказката. Вълшебството често подсказва, че е възможно и най-невъзможното, стига човек да се научи да развива качествата, които дори не осъзнава, че притежава.

Очарованието на приказките се крие в тяхната безгранична възможност да поберат в себе си живота във всичките му възможни сценарии и обрати, да бъдат едновременно близки и далечни заради големината на разстоянието, което може да измине въображението, преди да се завърне отново. Всеки – малък или голям – би могъл да се открие в приказната история, да провери своя багаж от ценности, да състрадава, да преживява и сам да бъде едновременно участник и наблюдател. Най-добрият тренинг за (само)опознаване всъщност - да бъдеш едновременно вътре и вън.

А Николай Райнов е колоритна личност. Художник, илюстратор, писател, преводач. С любопитни размисли за рисуването и уникална техника с фолио, каквато не е позната другаде. Неотдавна в Столичната градска художествена галерия от 28.02 до 7.04 2019 г. бе проведена изложбата „Омагьосано царство” по повод 130 г. от рождението на писателя. Там можеха да се видят илюстрации на корици с приказки, рисунки на шевици, както и размисли на Николай Райнов за формата, цветовете, природата (вечният модел в творчеството му!), както и за връзката на човека с изкуството.

Човек не е хубав нито паднал, нито гордо възправен. Хубав е - когато се възправя. От всички белези на стъпки по пътя аз съм харесал само стъпките, що се лутат”.

Защото именно те са, които откриват истината. Не се страхувайте да се загубите, защото понякога сгрешените посоки проправят онези пътища, които са лично ваши.

Текст, снимки и колаж: Христина Чопарова

Изображение на книгата: тук

Прочетена 59 пъти