Той се ражда на 4 септември 1871 в Сиракуза, Ню Йорк, само година след кончината на големия Дикенс, завещал на света приключенските истории за бедност, честност и справедливост. Няма публично известна информация за ранните години на писателя, кога и как точно Харолд Макграт (Harold MacGrath) губи слуха си, но вероятно някак се е научил майсторски да чете по устни, за да му бъде възможно почти през целия си живот да скрива обстоятелството, че не чува.
Във времена, когато глухите хора са обект на дискриминация и биват третирани като ниско интелигентни, едно такова признание би било равнозначно на уволнение или на отказ от наемане на работа. Особено за журналисти. А Макграт обича да пише. Дори пише твърде много. Започва работа като репортер и колумнист във вестник „Сиракуза Хералд“ и скоро успява да направи журналистическа кариера.
През 1890-та публикува първия си роман, озаглавен „Оръжията и жените“ (Arms and the Woman), а следващата му книга, „Кукленската корона”, става седма в списъка на бестселърите в САЩ за цялата 1901 г., според „Ню Йорк Таймс“. Романистът пише книги за масовия пазар, в които преобладават темите за любовта, тайни и загадки, приключения, шпионаж. Пише повече от една книга на година, издателствата се избиват за него, романите му са сред най-продаваните, а натрупва и солиден актив от кратки истории, които публикува в знакови американски вестници и списания - The Saturday Evening Post, Ladies Home Journal, Red Book Magazine. Някои от тези издания превръщат романите на Макграт в поредица, публикувана почти до смъртта му през 1932 г.
Популярността на нечуващия писател расте. През 1912 г. той вече е един от първите национално известни автори, които пишат за киното. По същото време Американската филмова компания го наема да напише сценарий за късометражен филм в жанра уестърн, озаглавен „Проваленото отмъщение” (Vengeance That Failed). Показател за известността му е обстоятелството, че 18 от 40-те му романа са филмирани, а три от тях стават постановки за Бродуейския театър.
Следващата, 1913 г. е още по-успешна за новелиста. Появява се сериалът „Приключенията на Кейтлин” (The Adventures of Kathlyn), за чиито 13 епизода Макграт пише сценария. Докато прави това, той едновременно пише и книгата, за да може премиерата на сериала да съвпадне с излизането на романа по книжарниците през декември 1913 г.
Разказът „Разглезеният” (The Mollycoddle), публикуван през същата година във вестник The Saturday Evening Post, скоро се превръща в късометражен филм със същото име, реализиран от продуцентската компания „Дъглас Феъбанкс”. Във филма, режисиран от Виктор Флеминг, участват самия Феърбанкс, Рут Реник и Уолъс Бейри, а разпространител е новосъздадената компания Юнайтед Артист (United Artists). Говори се, че през 1920 г. младият британският актьор Уилям Хенри Прат, който дотогава е имал няколко не особено успешни филмови роли, си харесва името на лудия руски учен Борис Карлов от романа на Макграт „Барабаните на опасността“ (The Drums of Jeopardy), и го избира за свое сценично име.
Успехът превръща Харолд Макграт в богат човек, който често пътува по широкия свят, но негов дом си остава Сиракуза в Ню Йорк. Именно там още през 1912 г. той си построява английско имение в селски стил, прочуто с озеленените си градини. Това е и мястото, където ще се сбогува с живота на 30 октомври 1932 г., на 61-годишна възраст.
Но не и преди да сподели на света, че почти през целия си живот е бил без слух, но се е налагало да скрива този факт от работодателите, редакторите и сътрудниците си. Статията му „Кратка автобиография на един оглушал човек“ е поместена в априлския брой на The Saturday Evening Post, а само няколко месеца след публикуването Харолд Макграт поема към безкрая.
Христина Чопарова
Изображения: Wikipedia и Kentucky Digital Library