Сряда, 04 Септември 2019 09:14

Харолд Макграт – романистът, който насели нямото кино с романтика и приключения

Написана от

В началото на 20 век светът е жаден за интересни истории, а вестниците публикуват от откъси до цели страници от романи на популярни автори. Време на разцвет и усилено творчество в изкуството и литературата, които оставят за поколенията значително наследство. Нямото кино просперира, говорейки без думи, и по синхронно стечение на обстоятелствата голяма част от филмите, реализирани между 1901 и 1931 са по сценарий на глух романист, чиито книги се публикуват в пресата, играят се в пиеси на Бродуей или се реализират за големия екран. Харолд Макграт, който насели нямото кино с любов, приключения и мистерии.

Той се ражда на 4 септември 1871 в Сиракуза, Ню Йорк, само година след кончината на големия Дикенс, завещал на света приключенските истории за бедност, честност и справедливост. Няма публично известна информация за ранните години на писателя, кога и как точно Харолд Макграт (Harold MacGrath) губи слуха си, но вероятно някак се е научил майсторски да чете по устни, за да му бъде възможно почти през целия си живот да скрива обстоятелството, че е глух.

Във времена, когато глухите хора са обект на дискриминация и биват третирани като нискоинтелигентни, едно такова признание би било равнозначно на уволнение или на отказ от наемане на работа. Особено за журналисти. А Макграт обича да пише. Дори пише твърде много. Започва работа като репортер и колумнист във вестник „Сиракуза Хералд“ и скоро успява да направи журналистическа кариера.

През 1890-та публикува първия си роман, озаглавен „Оръжията и жените“ (Arms and the Woman), а следващата му книга, „Кукленската корона”, става седма в списъка на бестселърите в САЩ за цялата 1901 г., според „Ню Йорк Таймс“. Романистът пише книги за масовия пазар, в които преобладават темите за любовта, тайни и загадки, приключения, шпионаж. Пише повече от една книга на година, издателствата се избиват за него, романите му са сред най-продаваните, а натрупва и солиден актив от кратки истории, които публикува в знакови американски вестници и списания - The Saturday Evening Post, Ladies Home Journal, Red Book Magazine. Някои от тези издания превръщат романите на Макграт в поредица, публикувана почти до смъртта му през 1932 г.

Популярността на глухия писател расте. През 1912 г. той вече е един от първите национално известни автори, които пишат за киното. По същото време Американската филмова компания го наема да напише сценарий за късометражен филм в жанра уестърн, озаглавен „Проваленото отмъщение” (Vengeance That Failed). Показател за известността му е обстоятелството, че 18 от 40-те му романа са филмирани, а три от тях стават постановки за Бродуейския театър.

Следващата, 1913 г. е още по-успешна за новелиста. Появява се сериалът „Приключенията на Кейтлин” (The Adventures of Kathlyn), за чиито 13 епизода Макграт пише сценария. Докато прави това, той едновременно пише и книгата, за да може премиерата на сериала да съвпадне с излизането на романа по книжарниците през декември 1913 г.

Разказът „Разглезеният” (The Mollycoddle), публикуван през същата година във вестник The Saturday Evening Post, скоро се превръща в късометражен филм със същото име, реализиран от продуцентската компания „Дъглас Феъбанкс”. Във филма, режисиран от Виктор Флеминг, участват самия Феърбанкс, Рут Реник и Уолъс Бейри, а разпространител е новосъздадената компания Юнайтед Артист (United Artists). Говори се, че през 1920 г. младият британският актьор Уилям Хенри Прат, който дотогава е имал няколко не особено успешни филмови роли, си харесва името на лудия руски учен Борис Карлов от романа на Макграт „Барабаните на опасността“ (The Drums of Jeopardy), и го избира за свое сценично име.

Успехът превръща Харолд Макграт в богат човек, който често пътува по широкия свят, но негов дом си остава Сиракуза в Ню Йорк. Именно там още през 1912 г. той си построява английско имение в селски стил, прочуто с озеленените си градини. Това е и мястото, където ще се сбогува с живота на 30 октомври 1932 г., на 61-годишна възраст.

Но не и преди да сподели на света, че почти през целия си живот е бил глух, но се е налагало да скрива този факт от работодателите, редакторите и сътрудниците си. Статията му „Кратка автобиография на един глух човек“ е поместена в априлския брой на The Saturday Evening Post, а само няколко месеца след публикуването Харолд Макграт поема към безкрая.

Христина Чопарова

Изображения: Wikipedia и Kentucky Digital Library

Прочетена 65 пъти