Как се опазва човек от време, което ограбва настоящите му спомени, памет, всичко? Като се скрие в убежището на миналото. В много убежища, по избор, по щастливост, по съдбовност. Те са спасителни брегове за онези, които нямат дом в бъдещето. Там всеки търси и намира себе си, помни и го помнят. Защото, ако не сме в нечия памет, има ли ни изобщо?
Романът търси отговор и на въпроса колко минало може да понесе човек и дори цели нации. Миналото е като втори шанс за щастие, но и като кутийка за спомени, която пази случки, аромати, гласове и незначителности, придобиващи много значение пред угрозата от загуба.
Завръщането в определена година, знакова като събития в личен или глобален аспект, не е просто носталгия по време, което е нужно повторно да бъде обяснено, намерено, доизживяно. Завръщането е всъщност покана за оставане в единственото място, където човек го има, докато го има, като защита срещу похищенията на грабителя Време.
"Преди няколко години тръгнах бавно да губя слуха си. Дискретното слухово апаратче, което ми изписаха с обещанието, че ще си върна косовете сутрин и щурците в лятната нощ, не свърши почти никаква работа. През него чувах всичко като записано на стара грамофонна плоча, с лек метален отглас и пропуквания тук-там. Усещане за техническа възпроизводимост, както би казал Бенямин. Саундртакът на света от вчера, записан и въртян на плейбек"*.
Най-биографичната от книгите на Господинов, "Времеубежище" приютява парченца от предишните му романи, парченца живот, парченца страх, парченца хумор, откровения за загубата на слух и диалози с вечно неуловимия Гаустин, пътуващ из времената в търсене на принадлежност към някое от тях.
Принадлежност, смисъл, загуба, минало, бъдеще. Думи, в които има и всичко и нищо, а човекът е някъде посред тях, между античното, библейското, политическите режими, у дома и в чужбина, сред непознати лица и изгубени думи, навсякъде и никъде. В личните и световни апокалипсиси, в следобедите на живота.
---
* цитат от "Времеубежище", Г. Господинов, ИК "Жанет 45", 2021, стр. 355
Автор на текста: Христина Чопарова
Снимка: Христина Чопарова за "Ние ви чуваме"
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия