Очите на белите котки могат да бъдат сини, златисти, зелени или такива с цвят на мед. Има няколко показателя, които определят синия цвят на очите при белите котки. Един от тях е генетично предаден (при кръстоска) белег за сини очи (за сиамските котки той е доминантен). Друг показател за синия цвят на очите на една котка е липсата на друга пигментация в ириса. Това се дължи на промените в еволюцията на невралната кост, и вероятността котката да бъде глуха е много голяма.
Ако котката е с две различни по цвят очи (едното от които е синьо), то с ухото от съответната страна ще чува трудно или изобщо. През 1997 година е проведено изследване върху белите котки, от които 72% са се оказали напълно глухи. Причината е вродена деформация на вътрешното ухо, която се предава генетично. Открито е било, че т.нар. Кортиев спирален орган (открит от Alfonso Corti, 1822–1876) във вътрешното ухо е бил напълно деформиран още в първите седмици след раждането на котките. В следващите месеци от началното им развитие у тях не били забелязани никакви слухови усещания.
Белите глухи котки издават по-силни звуци, поради невъзможност да чуят гласа си. Не реагират на сигнали като отваряне на вратата на хладилника и са особено чувствителни към допир, особено когато спят. И също като хората, те се нуждаят от повече внимание.
Автор на текста: Христина Чопарова
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия