Скъпи приятели и читатели, “Ние ви чуваме” бе медиен партньор на националната кампания по случай 40-годишнината на Центъра за ранна рехабилитация на деца с увреден слух. Част от нея бе и пресконференцията, уважена от национални медии, която се проведе на 8 септември 2015 г. в зала „Мерджан” на столичния хотел „Рамада”.

Скъпи читатели, неотдавна ви запознахме с революционното приложение AVA, което трима младежи под 30 г. са създали в полза на глухи и тежкочуващи хора. Имахме удоволствието да се свържем с екипа, разработващ приложението, във връзка с възможността да бъде достъпно и за български потребители с включен български език в менюто. Тъй като приложението има задача да увеличава мултилингвалните си опции, нашето предложение бе посрещнато с ентусиазъм от екипа на AVA. В следващите редове прочетете как се разви диалогът ни и какво е нужно да се направи, за да бъде мобилното приложение достъпно и за българите със слухови дефицити.

Търсенето и намирането на подходяща работа е въпрос, който всякога е приоритетен за хората със специфични състояния. В настоящата публикация са включени препоръки и към търсещите заетост хора със слухова загуба, и към предлагащите работа за тях. Акцент в публикацията е качеството проактивност – предприетите действия, вместо тактиката на изчакване.

„Много ми се танцува и ми се иска да запиша някакви курсове по танци, знаеш ли къде се предлагат такива за тежкочуващи?”

Честно казано, не знаех. Но и отправеният към мен въпрос пробуди други въпроси, свързани с музиката и с начина, по който я възприемат лишените от слух. За мен танцът е изразена Енергия, пусната на свобода – като да направиш букетче от емоции и да го хвърлиш в леещата се река от мелодии.

Всичко зависи от начина, по който човек гледа на нещата. Тогава - липсата на слух ощетение ли е или дар? Как би могло да е дар, бихте попитали. Та кой би се радвал да живее в тишина, ако би могъл да избира? Но... помислете за миг. Когато изключвате уредбата, телевизора или се оттегляте за сън, това е вашият доброволен избор за утихване. И дори ви е приятно, че е тихо. За хората без слух това е постоянно. Вероятно сте си задавали и въпроса защо точно на тях (или на вас) се е случило. Няма отговор защо се случват много от нещата, които се случват. Но пък можем да изберем ъгъла, от който да погледнем на случилото се. Затова нека настоящата публикация бъде въпрос за бърза самопроверка - какво е за вас липсата на слух? Ако сте от света на Тишината, как гледате на пребиваването си в нея? Никой не може да я владее, но може да се научи да владее себе си в нея. 

Скъпи читатели на "Ние ви чуваме", акцентът в тази публикация е изборът на комуникационни средства спрямо комуникационната ситуация. С пример от лично преживяване се илюстрира как и в какви случаи, защо е необходимо тези средства да са съобразени със събеседника. В крайна сметка, за добрия диалог и взаимно разбиране е необходимо уважение към собствения избор на изразни средства, както и колко е важно да развиваш онова, с което разполагаш, за да ти служи добре.

Знаете ли, че лошото чуване би могло да бъде и реакция на твърде многото шум днес? Сякаш колкото по-шумен и технически по-обогатен става светът, толкова повече се увеличава и броят на хората, нежелаещи да слушат. Дори понякога декларирането на отказ от чуване и слушане може да зададе "програма за тишина", в резултат на което човек наистина спира да чува, чисто физически. Кое е по-важно за вас - да можете да чувате, или да умеете да слушате?

За да обичаш нещо друго, трябва да имаш в себе си достатъчно любов. А самообичта е здравословното начало, което полага основите на грижата, уважението и отговорността към себе си. Към чистотата на мислите, делата, осъзнаването на енергията, която се отдава и в какво е важно да се вложи. Само когато човек обича себе си, може да разбира и другите, а това е единствения път не само към градивна комуникация, но и към заедност. С още по-голяма сила това е валидно за хората, които пребивават в специфични състояния - необходимостта да се обичат такива, каквито са, защото веднъж приели и обичащи себе си, ще установят, че навсякъде са приети и обичани.

Когато през 1992 г. Организацията на обединените нации обявява 3 декември за Международен ден на хората с увреждания, целта е благородна – да има ден, в който да се отбелязват достигнатите алтруистични цели, свързани с включването, самостоятелен и достоен живот, по-високи доходи и заетост и достъп до информации за хора с най-различни физически дефицити. Ден за изразено уважение към онези цели, ратифицирани от държавите в полза на хората с дефицити, както и към целите, което самите хора са реализирали въпреки дефицитите си. Но дали е признак на уважение към тези хора да бъдат наричани "хора с увреждания"? 

„Повярвай, че можеш и си изминал половината път до успеха.” /Теодор Рузвелт/

Много хубава мисъл. Успехът обаче не е непременно в това да постигнеш нещо повече от останалите или да имаш нещо, което те нямат. Извън по-големите или по-малки цели, чието постигане удовлетворява, успехът е и в това да постигнеш (в себе си) онази златна среда и баланс, при която вярата ти няма да зависи или да се определя от друг, освен от теб. За съжаление мнозина насочват вярата си към обекти извън себе си, а те са твърде променливи, за да може и самата им увереност да остане стабилна. Самоувереността в никакъв случай не означава арогантност или сбор от негативни характеристики на Егото. Самоувереността е престой в онази твърдина от вяра в себе си, която ви дава достатъчно решимост да действате с убеждението, че можете и правите най-доброто за себе си и другите.