На 21 януари 2021 г. в Народното събрание  бе приет на второ четене Закон за българския жестов език, чийто проект претърпя прецизиране на 13 януари т.г., с незначителни и по-скоро козметични поправки. С този акт България се нарежда до държавите, легализирали в националните си законодателства езика на знаците, което е единственият плюс от приемането му. Легализирането е несъобразено с националните особености на държавата ни и с хората, съставляващи нечуващата ѝ общност. Какво в действителност бе узаконено, какви са последиците и реакциите от това, разглежда (без да претендира за изчерпателност) настоящият анализ.

Публикувана в С критично око

Жестовият език е език на хората без слух, но неговото приложение става все по-широко и в области, където няма друг начин за комуникация между хора, които чуват. Така например, езикът на знаците успешно се използва при космически мисии или подводни проучвания – среди, където звукът не може да се разпространява поради наличието на вакуум, и където аудио комуникационните технологии са безсилни.

Публикувана в Жестовият език

Последната тема в Международната седмица на глухите (IWDeaf2019) поставя чувствителен въпрос – за бежанците без слух и техните права, достъпът им до жестови услуги в условията на бягство от животозастрашаващи ситуации.

Публикувана в Международни

В шестия ден от Международната седмица на глухите (IWDeaf2019) се разглежда въпросът за правата на хората с различна сексуална ориентация, които са част от глухите общности по света. Чрез жестовия език те могат да заявят своята идентичност не само като хора с определена сексуалност, но преди всичко като хора без слух. 

Публикувана в Международни

Петата тема в Международната седмица на глухите (IWDeaf2019) акцентира върху правата на глухите жени. Момичетата и жените със слухови дефицити в по-голяма степен са изложени на интерсекционална дискриминация. Необходимо е те да познават своите права, както и да има по-широка обществена осведоменост – което е и целта на темата за Петък. 

Публикувана в Международни

Скъпи читатели, четвъртият ден от Международната седмица на глухите (IWDeaf2019) разглежда тематика, свързана с правото на жестов език за хората с двоен сензорен дефицит (сляпо-глухота), както и за хората без слух, които имат придружаващи заболявания или други специфични състояния.

Публикувана в Международни

Жестовият език е интересна система, в която всеки жест има не само свое (обо)значение, но и своя етимология. Забавно е да се научи откъде произлиза даден жест, по аналогия с какво е възникнал и каква е историята около него. Така например, много хора по света използват жеста за „обичам”, който често се бърка с „рогата на дявола” – популярен в хеви метъл музиката знак. Всъщност, двата жеста са само с един палец разлика, но много съществена. В настоящата публикация ще ви запознаем с интересни факти за неговото използване.

Публикувана в Любопитно

Гостът ни днес е преводач-тълковник от и на жестов език, с многообразни житейски роли. Майка на две момчета, тя съчетава превеждането с работата си като специализирана охрана. Тя е квалифициран стенограф – машинописец и администратор – документалист, но и с диплом по пантомима в НАТФИЗ като актриса за пантомимен театър. Носител е на кафяв колан по Шотокан, карате до. Преводач с дългогодишен опит, с който разговарям за жестовия език, професията на преводача и предизвикателствата в тази област. Камелия Ангелова, скъпи читатели!

Публикувана в Интервю
Понеделник, 27 Май 2019 10:36

Гинес рекорди с жестов език

Скъпи читатели, уникалните хора по света имат уникални способности, които книгата на рекордите „Гинес” отбелязва в своите архиви. Тези постижения обикновено са предизвикателство за онези, които желаят да ги надскочат, за да подобрят рекорда. Оказва се, че в „Гинес” са записани и рекорди в областта на жестовия език, за които сега ще ви разкажем.

Публикувана в Любопитно

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, тематиката за жестовия език и за неговото бъдеще винаги е актуална в средите на ползвателите му. След като наскоро Парламентът отхвърли внесения законопроект за българския жестов език като недостатъчно обоснован и с множество липси, остана неясния въпрос „А сега накъде?”. Във връзка с тези неясноти и в търсене на отговори по въпросите на жестовия език, Асоциацията на гражданите с увреден слух в България (АГУСБ) инициира Форум за обсъждане на тема „Български жестов език”. Форумът ще се проведе на 20 юни 2017 (вторник), от 15.00 ч в залата на АГУСБ на адрес: София, бул. „Александър Стамболийски” 159-163.

Публикувана в Известия