Жестовият език е език на хората без слух, но неговото приложение става все по-широко и в области, където няма друг начин за комуникация между хора, които чуват. Така например, езикът на знаците успешно се използва при космически мисии или подводни проучвания – среди, където звукът не може да се разпространява поради наличието на вакуум, и където аудио комуникационните технологии са безсилни.

Последната тема в Международната седмица на глухите (IWDeaf2019) поставя чувствителен въпрос – за бежанците без слух и техните права, достъпът им до жестови услуги в условията на бягство от животозастрашаващи ситуации.

В шестия ден от Международната седмица на глухите (IWDeaf2019) се разглежда въпросът за правата на хората с различна сексуална ориентация, които са част от глухите общности по света. Чрез жестовия език те могат да заявят своята идентичност не само като хора с определена сексуалност, но преди всичко като хора без слух. 

Петата тема в Международната седмица на глухите (IWDeaf2019) акцентира върху правата на глухите жени. Момичетата и жените със слухови дефицити в по-голяма степен са изложени на интерсекционална дискриминация. Необходимо е те да познават своите права, както и да има по-широка обществена осведоменост – което е и целта на темата за Петък. 

Скъпи читатели, четвъртият ден от Международната седмица на глухите (IWDeaf2019) разглежда тематика, свързана с правото на жестов език за хората с двоен сензорен дефицит (сляпо-глухота), както и за хората без слух, които имат придружаващи заболявания или други специфични състояния.

Жестовият език е интересна система, в която всеки жест има не само свое (обо)значение, но и своя етимология. Забавно е да се научи откъде произлиза даден жест, по аналогия с какво е възникнал и каква е историята около него. Така например, много хора по света използват жеста за „обичам”, който често се бърка с „рогата на дявола” – популярен в хеви метъл музиката знак. Всъщност, двата жеста са само с един палец разлика, но много съществена. В настоящата публикация ще ви запознаем с интересни факти за неговото използване.

Гостът ни днес е преводач-тълковник от и на жестов език, с многообразни житейски роли. Майка на две момчета, тя съчетава превеждането с работата си като специализирана охрана. Тя е квалифициран стенограф – машинописец и администратор – документалист, но и с диплом по пантомима в НАТФИЗ като актриса за пантомимен театър. Носител е на кафяв колан по Шотокан, карате до. Преводач с дългогодишен опит, с който разговарям за жестовия език, професията на преводача и предизвикателствата в тази област. Камелия Ангелова, скъпи читатели!

Скъпи читатели, уникалните хора по света имат уникални способности, които книгата на рекордите „Гинес” отбелязва в своите архиви. Тези постижения обикновено са предизвикателство за онези, които желаят да ги надскочат, за да подобрят рекорда. Оказва се, че в „Гинес” са записани и рекорди в областта на жестовия език, за които сега ще ви разкажем.

Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, тематиката за жестовия език и за неговото бъдеще винаги е актуална в средите на ползвателите му. След като наскоро Парламентът отхвърли внесения законопроект за българския жестов език като недостатъчно обоснован и с множество липси, остана неясния въпрос „А сега накъде?”. Във връзка с тези неясноти и в търсене на отговори по въпросите на жестовия език, Асоциацията на гражданите с увреден слух в България (АГУСБ) инициира Форум за обсъждане на тема „Български жестов език”. Форумът ще се проведе на 20 юни 2017 (вторник), от 15.00 ч в залата на АГУСБ на адрес: София, бул. „Александър Стамболийски” 159-163.

Скъпи читатели, в свръхтехнологичното ни време днес няма нищо по-лесно от това да заснемеш видеоклип от две минути. Но през 1913 година, в суровите условия на задаващата се Първа световна война – една от най-унищожителните в човешката история, киното тъкмо е в разгара си и конкуренцията на братя Люмиер е огромна. Използвайки възможностите на бързо развиващата се филмова индустрия, през същата тази 1913 г. един човек заснема двеминутен ням филм, воден от една-единствена максима: „Докато има глухи хора на земята, ще имаме и знаци. И докато ние имаме нашите филми, можем да се запазим знаците  в тяхната старинна чистота. Това е моята надежда, че всички ние ще обичаме и пазим нашия красив език на знаците като най-благородния дар от Бог за хората без слух”. Джордж Уилям Ведиц (George William Veditz), дами и господа.