Когато е на седем години, шарката не подминава и него, затова пък е по-милостива – пощадява му живота, но в продължение на две години му отнема и слуха, и говора. „Устните ми станаха толкова твърди, че можех да ги затворя само с големи усилия или с помощта на ръката си. Загубих всичките си зъби. Това са двете причини за немотата ми. Когато се опитвах да говоря, въздухът бягаше и звукът се оформяше само в зародиш.
Можех да изкажа дълги думи с големи трудности, като постоянно трябваше да вдишвам нов въздух, който отново бягаше в същия момент и правеше произношението ми неразбираемо за непознатите. Можете да възпроизведете речта ми доста точно, ако се опитате да говорите с отворена уста, без да затваряте устните или зъбите си.”, ще сподели много по-късно Пиер Делож, усвоил езика на знаците.
Той е само на 19, когато успява да избяга в Париж, където започва да вади прехраната си като книговезец и тапицер. Монархията е в най-плачевното си състояние в политически, финансов и морален аспект, заради дебаркирането на краля от религиозните обязаности, прехвърлянето на държавните дела в ръцете на некадърни министри и затъването му в ловни подвизи и женкарство. Много от хората живеят по улиците.
Пиер подвързва книги и преживява някак. Не чува и с двете уши, но все пак е способен да усеща вибрации и да различава отделните шумове. „Ако поставя ръцете си на метър от цигулка или флейта, ще мога да ги усетя, дори със завързани очи, макар и малко объркано. Лесно мога да разгранича звука на цигулката от този на флейтата, но не мога да чуя абсолютно нищо, ако ръцете ми не са близо до предмета или върху него”.
А с хората? За да ги чува, на Пиер му е нужно да постави ръцете си на гърлото или на тила на говорещия. Или, ако държи празна картонена кутия. Но разбира се, не всяка ситуация е удобна да хващаш хората така или да ги караш да държат кутии. За Пиер все още е лесно да отграничава човешките гласове от останалите звуци, но загубата на слух го ориентира да търси начини да чува – чрез докосване, като използва вибрациите на звука.
В Париж още през 1760 г. вече има зараждаща се общност на глухи хора. Глухите хора редовно се свързват помежду си, и всеки от тях е имал възможността да развие своя езикова способност да общува с други глухи хора. Тези, които са знаели по-голям брой жестове, са ги натрупали от постоянното взаимодействие вътре в това общество. По този начин, цялата общност продължава да се развива в езиково отношение, като естествения език на знаците става все по-сложен.
Социалния кръг на Пиер Делож е тъкмо тази зараждаща се класа на глухи хора. Много от приятелите му са били родени глухи и не са знаели как да четат или пишат на френски. Те формират едно различно общество – от глухи хора, които постепенно подобряват живота си и се образоват. Чрез естествения език на знаците, тези глухи хора са били в състояние да научат достатъчно за каноните на католическата вяра, за да получават тайнствата на Светото Причастие и да се женят в църква. Както самият Пиер ще отбележи по-късно, „ние изразявахме себе си със същата точност и яснота така, както ако бяхме в състояние да говорим и да чуваме”.
1774 е повратна година. Луи XV умира, повален от едра шарка, а сърцето му е извадено и поставено в специална ракла. Поради риск от зарази, тялото на краля е сложено в негасена вар. Тъй като синът му е покосен от шарката девет години по-рано, на трона се възкачва внукът му, конвенционалният и лишен от въображение Луи XVI.
По това време Пиер Делож е на 27-годишна възраст, и животът го среща с един необразован италианец, също без слух и говор, актьор в италианска комедийна трупа и прислужник при принца на Насау. Благодарение на него Пиер Делож се запознава с жестовия език, и буквално за него това е и възрастта, на която за пръв път се научава да говори и да се изразява.
Пет години по-късно, през 1779 г., Пиер Делож извежда доста интересни съждения за френския жестов език, които далеч предхождат създаването на известното училище за глухи в Париж. Той написва първата книга, публикувана от глух човек, в която се застъпва за използването на езика на знаците в началното образование на хора без слух.
Нещо повече, изследването, наречено „Наблюденията на един глух и ням върху курсове за основно образование на глухи” (Observations d’un sourd et muèt sur un cours élémentaire d’éducation des sourds), се приема за първото по рода си изследване по старофренски жестов език, което доказва, че езикът на знаците е изобретение на хората без слух и говор, далеч преди да бъде въведен като образователно средство.
Редактор на книжката е абат де Л’епе, капелан на църквата в Орлеан през същата тази 1779 г. Поради това абатът често е спряган за изобретателят на френския жестов език, но това е неправилно. В изследването си Пиер Делож разказва за атрофиралите си способности да говори и защитава жестовия език като „естествения език” на глухите работници. За известно време Пиер е приет от парижката интелигенция, която му се възхищава като на облагороден дивак, който формира идеите си изключително по пътя на емпиричните наблюдения и строгата логика.
През 1789 г. бунтовни щурмове на Бастилията поставят началото на Френската революция. Пиер Делож става неин поддръжник и пише няколко добре приети политически книги. Дори публикува анонимно писмо „от един глух и ням френски гражданин” до избирателите на Париж във възхвала на патриотичното поведение на френските гвардейци.
В ръкописа на едно писмо с дата 25 август 1790 г., адресирано до пазителя на държавния печат, Пиер се подписва „Делож, глух и ням”, и описва как „много жестоки обстоятелства” са го принудили да живее с такива щети, и поради това е уверен, че са нужни училище и хоспис за хора без слух и говор. В резултат на неговите усилия, са му отпуснати околко 300 ливри.
През 1793 г. той публикува „Алманах на причините” (Almanach de la raison), посветена на якобинците, които са водели смела война срещу предразсъдъците и суеверията. Не са ясни причините и времето, по което Пиер Делож се сбогува с живота. Предполагаемата година е 1799. Наполеоновото време.
Автор на статията, с преводи от френски и английски: Христина Чопарова
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия