При хората със слухови дефицити невъзможността да чуят говора насочва концентрацията на вниманието им към лицевата мимика, движението на устните и разчитането на думите на говорещия. Когато той е лице, което познават (техен близък или приятел), разчитаемостта е по-успешна поради това, че са свикнали с устната му артикулация и темпоритъма му на изразяване. С непознати събеседници обаче, на хората със слухова загуба е необходим известен период от време за аклиматизиране и ориентиране в артикулирането.
Затова при посещение в здравни заведения или други институции обикновено са с придружител (близък или професионален жестов посредник с артикулативен превод), за да са сигурни, че ще могат да разчитат на помощ, в случай, че не се справят добре с разчитането. От своя страна, за специалистите по обща и дентална медицина също е полезен обмен при среща с пациенти със слухови дефицити да могат да реагират адекватно и да се получи комуникация, която не поставя никоя от страните в неудобно положение.
Първата стъпка е свързването със стоматологичните кабинети, когато пациент със слухов дефицит потърси дентални услуги.
Необходимо е кабинетът да има в контактите си освен стационарен телефон и мобилен такъв, чиито опции за смс или мобилни приложения като вайбър и уатсап могат да бъдат използвани от човек със слухова загуба, за да установи сам връзка, за да си запише час или да направи запитване, ако и когато около него няма близки или съседи, които да помоли да се обадят. В случай че пациент със слухов дефицит посещава за пръв път конкретен стоматологичен кабинет, е добре лекарят да е запознат предварително (още на етап свързване с кабинета) какви услуги са необходими, също и допълнителна информация, която е от значение – свръхчувствителност, алергии, и др. под.
Повечето пациенти изпитват страх от стоматологичния инструментариум, но за хората със слухови дефицити съществува и опасението как ще общуват с лекаря – не само при посещението в кабинета, но и по време на манипулацията заради хирургическата маска, която ще им пречи да разчитат артикулацията му.
Любопитен факт е, че още в края на 2016 г. в денталния факултет на Мичиганския университет са разработили защитна стоматологична маска, наречена „Комуникатор”, която позволява по-лесно общуване преподаватели със студенти по дентална медицина, които имат слухови дефицити. Маската се различава от стандартните предпазни маски само по отвора, предвиден да оставя устните видими, и е предназначена за улеснение на комуникацията между стоматолози с Глухи и тежко чуващи пациенти. За България все още е непозната иновация, която е пожелателно да навлезе и в българските практики.
Мнозина от вас знаят, че съм бивш зъботехник и дентален асистент. В края на изминалата година ми се наложи да седна на пациентския стол за процедура по отстраняване на зъбен камък с ултразвук. Свързах се с д-р Габриела Килова от стоматологичен кабинет Exact Dent чрез вайбър, за да насрочим взаимно удобен час и ден, като обясних, че съм със слухов дефицит и разчитам по устни, затова не се свързвам чрез обичайното позвъняване по телефона. Любезно уточнихме детайлите, местоположението и обменихме взаимно необходимата информация преди деня на процедурата.
При посещението ми в кабинета останах приятно изненадана от любезността на стоматоложката, която се бе подготвила предварително с написани на картончета инструкции за характера на манипулацията, въпреки че дългогодишния ми опит на денталното поле не налагаше да ги използва. Високо оцених обаче съобразителността на подготовката, при положение, че като пациент съм непозната за лекаря. За стоматолога не е ясно как и доколко би бил чут и разбран от пациент със слухова загуба, затова в случая е избрал просто и ефикасно средство като писмени указания, достъпни при всеки вид слухови дефицити.
Оказа се обаче, че бележките са познато средство за комуникация и в други стоматологични практики.
„Като лекар съм имал и нечуващи пациенти, - сподели за „Ние ви чуваме” д-р Явор Яромиров от имплантологичния кабинет iDental Studio. - В едни случаи се налага да съм без маска, защото тези хора разчитат по устните, случвало се е обаче и да се налага да пиша на лист, за да имаме комуникация. Имам и едни много прекрасни пациенти - каза специалистът по орална хирургия - съпрузи на достолепна възраст, като мъжът е почти тотално нечуващ, а жената е негов "преводач", говорейки му по-изразително.
Според д-р Яромиров по-голям дискомфорт за пациентите създават слуховите им апарати, които той моли да изключват, за да се избегне шумовата дисхармония, образувана от съприкосновението с апаратурата в кабинета. „Слуховите апаратчета изпадат в нещо като резонанс, при използването на ултразвуков апарат наблизо или ако с метален инструмент "чукнеш" по някой зъб. Това води до нещо като пищене и е доста неприятно за този, който е на стола, затова се налага апаратчето да бъде изключено.”
„Един от пациентите ми е с две апаратчета, - разказа ни стоматологът - но някак си сякаш се срамува от това. Това не го разбирам, в крайна сметка това е начинът той да чува нещо, нали така? Все пак не бих си позволил да повдигам въпроса. С него говоря бавно и по-ясно, за да не го карам да се чувства неприятно и да не ме моли да му повтарям”.
Слуховите дефицити са „скрити” и поради това загубата на слух е невидимо състояние. Апаратите го правят видимо и за доста хора, на които се налага да ги ползват, създават дискомфорт поради това, че привличат околното внимание и понякога хората, виждайки слуховите апарати, започват да говорят на носещите ги малко по-високо или да артикулират малко по-изразително с устни, което не е необходимо и усложнява още повече разчитането. Затова е важно предварително да има уточняване между лекаря и пациента, за да има яснота за ситуацията и да се намерят взаимно най-удобните начини за общуване.
Стоматолозите работят със защитни маски, а това затруднява комуникацията с нечуващи пациенти, но начини всякога се намират. В комуникация с пациенти със слухов дефицит всеки случай е индивидуален. „Не е ежедневие, но все пак се случва и обикновено се разбираме. Иначе инструкции като „Отворете!”, „Затворете!” или „Изплюйте!” са лесно разбираеми от всички”, каза д-р Яромиров. Човешкото, предразполагащо отношение обаче е ключът към всяка комуникация, категоричен е той: „Хората със слухова загуба са нормални хора, които имат некъсмета, а в много случаи и късмета да не чуват. Всеки има някакви страхове, комплекси, негативи, но трябва сам да се пребори с тях”.
Много от Глухите и тежко чуващите хора споделят едно дълбоко вкоренено усещане, че чуващите хора не ги разбират, или че не биха могли. Поради тази причина повечето хора със слухови дефицити избягват общността на чуващите, доколкото е възможно. Това създава своеобразна изолация, а целта е тя да се избегне, защото никой не печели от ситуация на разделение, при която всеки е в своя си кръг и няма взаимно опознаване.
Живеем в динамично общество, ползваме различни услуги и е от изключителна важност да имаме взаимно разбиране за характера на комуникационните си потребности, за да можем да общуваме свободно и без бариери, когато се налага да се погрижим за общото или денталното си здраве.
А една широка, топла усмивка понякога е най-големият израз на благодарност за проявено отношение. Защото човечността е половината път към изцелението.
Автор на текста: Христина Чопарова
Снимка: Geralt/pixabay.com
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия