Толкова много въпроси, нали? Нищо чудно, че по пътя от мен до теб казаното попада в центрофугата им, и накрая е възможно да има частица съмнение дали сме се разбрали взаимно и чути ли сме както трябва.
В комуникацията с хора, които частично или напълно не чуват, към всички гореизброени въпроси се добавя и необходимостта да намерят точните НАЧИНИ за съобщаване. То трябва да бъде чрез онези средства, които са присъщи на тежко чуващите, оглушалите и Глухите лица.
Говорейки С и НА тях, е нужно да се гарантира, че средствата са правилните, предпочитаните от всяка страна и че са овладени достатъчно добре, за да не възникват комуникационни бариери. Едва когато са спазени тези условия, можем да се срещнем в диалога, за да общуваме партньорски за всичко, което е важно за нас.
Но най-важното условие е само едно: взаимното уважение и желанието да се изслушаме спокойно, за да можем да се чуем. Негативните емоции са като фонов шум, който пречи и на предаваемостта, и на чуваемостта.
Както многократно сме отбелязвали в наши публикации – "Да се слушаме с отворени очи", "Култура на невербалната комуикация" и др., нечуващите хора са двойно изолирани: веднъж от собствената им Тишина, и втори път от околните. Това създава не само предпоставки за смущения в комуникацията, но и за неслучваща се такава.
От страна на нечуващите хора задръжките са следните:
- опасения, че не успяват да изразят добре онова, което искат
- чувстват, че не срещат достатъчно разбиране към тях самите, респ. към казаното от тях
- че ги подценяват по признак дефицит на слух и оттам – в способност за перцепция ("ами той/тя не ме чува, какво ще му обяснявам, няма да разбере!").
- че заради частичната си или пълна нечуваемост биват набеждавани, че те са тези, които не са дочули и разбрали, респ. поемат незаслужено отговорност заради чуващи хора, които не са обяснили добре или са абдикирали от задължението да обяснят).
- притежават лесна обидчивост и мнителност, която ги кара да реагират емоционално, въпреки че грешката на чуващия събеседник може да е неволна и непредумишлена.
От своя страна, хората с естествен слух рядко общуват с хора със слухови дефицити, тъй като:
- не са запознати с трите културни групи нечуващи и как общува всяка от тях
- нямат особено желание да разбират, смятайки, че темата не ги засяга
- не предприемат нищо от опасения, че могат неволно да кажат или направят нещо погрешно, с което да засегнат нечуващия.
Това са най-честите причини, поради които комуникация или не се случва, или е трудна, и това води до ситуация, в която всеки е в своето, но не са заедно в общото. С други думи, не посещават едни и същи събития, не завързват познанства, и комуникацията се случва само в кръговете на техните микрообщности.
Как може да се промени това? Смущенията в комуникацията са преодолими, когато:
- хората с естествен слух правят разлика между лица с придобита слухова загуба (тежко чуващи, оглушали), и лица с вродена слухова липса (Глухи), съответно имат познания как общуват и с какви средства си служи всяка от тези култури.
- чуващи и нечуващи е нужно да се освободят от стереотипите си, че са взаимно неразбираеми и да не се подценяват взаимно.
- да подхождат с презумпцията, че от всеки има какво да се научи, защото всеки притежава преживян опит, ценен от гледна точка на комуникацията и взаимното опознаване.
- мит е, че всички нечуващи общуват единствено с жестов език. Има достатъчно други средства за комуникация, които не само разгръщат сензитивността, но и са интересно пътешествие за взаимни (пре)открития.
Когато е налице желание да поканиш другия в твоя свят и да го направиш максимално достъпен, не съществуват пречки да се достигате отвъд Тишината.
Автор на статията: Христина Чопарова
Изображение: Здравко Денев
Сдружение НЦАК „Ние ви чуваме“ е носител на право да публикува статията и снимките към нея