Романът "Тишина" (The Quality of Silence, 2015) на Розамънд Лъптън представя едно пътуване в тъмнината на Аляска, предприето от майка и 10-годишното ѝ момиченце, носител на културата Глухи, което общува с жестов език. Издадената на български език през 2018 г. книга на изд. "Ентусиаст" е в жанра трилър. Наративът се води едновременно и от детето, и от автора към майката, за да представи по-добре впечатленията от два свята – тих и звучен.

В европейската практика легализацията на езика на знаците се извършва след точно дефиниране на трите културни групи нечуващи, с отчитане на техния присъщ и предпочитан език. Какви са разликите между НОСИТЕЛИ  и ПОТРЕБИТЕЛИ на знакова култура, разглеждаме в тази публикация.

Хората със слухова загуба общуват не само помежду си, но и като част от обществото участват във всички сфери на живота. За качеството им на живот обаче огромна заслуга има собственото им усъвършенстване, образоване и повишаване на грамотността, които им гарантират улеснен достъп до информация и услуги, както и до общуване без бариери. От какво значение е знаковият билингвизъм за хората от тихата общност? Защо се различава граматически жестовия език при Глухи и тежко чуващи? Защо не е приемливо да се жестира без устна артикулация?

Слуховата загуба е невидимо състояние. Докато не се случи пряка комуникация, няма индикации, че човекът не чува. Всички глухи хора и повечето тежкочуващи са ползватели на жестовия език. Но много често знаковото им общуване не се придружава от говор и устна артикулация. Това поставя бариери и затруднява интеграцията и социализацията им в обществения живот. Нужни са повече мостове за разбирателство, за да се общува без бариери. И един от тези мостове е знаковият билингвизъм.

Скъпи приятели и читатели на “Ние ви чуваме”, има срещи и събития, прекрасните впечатления от които се преживяват дълго след приключването им. Като медиен експерт на СГБ, имах удоволствието да бъда поканена на 17 февруари 2016 г. във Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски”, където гостуваше Амбър Смок, директор на Института по застъпничество на хората с увреждания в Чикаго, Илинойс –  „Access living”. Г-жа Смок е със слухова загуба и провежда обучения на ресурсни учители. В България тя бе по покана на Националната асоциация на ресурсните учители в България (НАРУ), и пожела да се срещне с преподаватели и студенти от специалност „Слухово-речева рехабилитация”, както и с представители на общността на хората със слухови дефицити у нас. Организацията на срещата бе осъществена от доц. д-р Неда Балканска, ръководител на специалност “Слухово-речева рехабилитация”,  катедра Специална педагогика и Логопедия към ФНПП.

Скъпи читатели на "Ние ви чуваме", акцентът в тази публикация е изборът на комуникационни средства спрямо комуникационната ситуация. С пример от лично преживяване се илюстрира как и в какви случаи, защо е необходимо тези средства да са съобразени със събеседника. В крайна сметка, за добрия диалог и взаимно разбиране е необходимо уважение към собствения избор на изразни средства, както и колко е важно да развиваш онова, с което разполагаш, за да ти служи добре.

Знаковият език по света не навсякъде е официално признат. Както у нас, този въпрос все още не е намерил решение и в Италия. Разбира се, това не пречи на ползвателите на този вид общуване да се грижат за образоването и окултуряването на ученици и студенти със слухови дефицити.

Какво е Култура на Глухите? Какви културни групи съставляват нечуващите общности по света и какви средства за комуникация използва всяка от тях? Съществува ли жестово многообразие и какви видове жестов език има? Каква е ролята на семейната среда в образованието на децата с вродена слухова липса и с придобита слухова загуба? А къде е мястото на преводач-тълкувателя от и на знаков език? На тези въпроси отговаря (без претенции за изчерпателност) настоящата ни публикация.