На подготвяните в продължение на година 19 платна се насладиха представители на самоковската община в лицето на зам. кмета Люба Кленова, много приятели, гости и колеги на Радослав от Историческия музей в Самоков, където художникът е уредник. Изложбата бе открита от проф. Десислава Минчева, преподавател в Националната художествена академия в София. Нейното кратко, но много затрогващо слово най-добре изразява същността и търсенията в творческия път на младия художник:
„С удоволствие приех да открия изложбата на Радослав Генев, макар че го познавам повече като график. Но той е толкова млад, че всъщност не се знае какъв е точно. Едно е сигурно – той е художник! Направи впечатление още в Академията. Има награди, една от които беше пребиваване в ателиетата в Париж. С много тънко чувство за линия, детайл и тон. Той се отличаваше от колегите си. И то не само заради професионализма си. Повече заради хем обективния си, хем личен поглед към всичко което изобразява. Радослав е човек със свой собствен творчески свят. Деликатен, но и категоричен, верен на натурата, но и романтичен, тих, но забелязващ се. Сега пред вас той представя серия пейзажи от родния си град, което може да се приеме като вид анахронизъм на бурното ни време. Но думата „анахронизъм” може спокойно да бъде заместена с думата „любов”. Много рядко млад автор е толкова безразличен към съвременните течения и върви по собствения си път с толкова убеденост и зрялост. Свикнахме да бъдем свидетели на всякакви опити за трансформация на живописта в нещо друго. Но тук и сега Радослав ни показва, че това което прави искрено и без нагаждане, е осмислен избор. И просто се усеща, че артистичното му вълнение идва от обикновените неща, от това, което всъщност е неговият живот.
Портрети на къщи и места – това е тази изложба.
Може би прекалено буквално на места, но толкова откровено и толкова истинско! Не мога да предполагам какво следва. След възторга от натурата може нещата коренно да се променят. Аз само се надявам търсенето на художника да не спира! Меките пастелни тоналности или пък контрастните и бистри съотношения говорят за възприети в дълбочина уроци. В небесата има вечност, в архитектурната геометрия – човешко присъствие, в дърветата – живот. Пейзажите му всъщност са абсолютно носталгични, въпреки привидната обективност. Тези късчета природа са вид откровение. И вид бягство от разбиращите противоречия на света ни.
Радослав рисува така, сякаш нищо друго не го интересува. Без лудостта на Генко, но не по-малко обсебено. Наистина е странно такова артистично поведение – то е като пасторал по време на чума. Има нещо изключително ценно в това определяне, което е в разрез с наложилите се представи за живопис. Не мога да се въздържа, като истински даскал, да дам съвет или по-скоро да предложа на Радослав да вдигне формата.
Просто за опит тогава ще се сблъска с друг вид проблеми и е възможно да конценптуализира представата за пейзажа. Така се е случило с композицията с прозореца и стола. Но винаги има „но”, най- малките му картини са извънредно сериозни. Сгъстени са като живописна материя, много бистри са като тон и носят особено очарование. Така че… нека Радослав сам реши накъде да се запъти и как. Пожелавам му от сърце успех (какъвто несъмнено заслужава!) и никога да не губи страстта за рисуване! На добър час, Радослав!
И ние му пожелаваме попътен вятър в посоките, в които избере да поеме. Да запази усета си за хармония и все така да радва с картините си – нещо, което е цел и на Радослав, както ми сподели самият той. Няма нищо по-прекрасно от това да се чувстваш у дома, когато рисуваш и когато събереш приятели, за да ги почерпиш с красота.
Текст и колажи: Христина Чопарова
Изображения: личен архив на Радо Генев, предоставени от него
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия