През 2001 г. излиза на голям екран филмът "Аскари" (Askari) на режисьора Дейвид Листър, който засяга тематиката за бракониерството и поголовното унищожаване на популация на африкански слонове заради търговията със слонова кост.  Главните роли са поверени на Марли Матлин и С. Томас Хауъл.

В криминалния трилър "В плен на Тишината" (The Silent Hour, 2024) на американския режисьор Брад Андерсън детектив от Бостънския отдел "Убийства" губи слуха си при инцидент по време на акция. Оказал се в тишина, той трудно свиква с нея, но скоро ще му се наложи да упражни новопридобитите си умения по жестов език, когато с партньора му отиват да разпитат Глуха свидетелка на убийство.

Романтичната драма "Слушай сърцето си" (Listen To Your Heart, 2010) на режисьора Мат Томпсън е история за музикант, влюбен в момиче, което не чува. 

Когато става дума за любов, дефинициите за нормалност не са работещи. Трима млади хора ще научат, че когато обичаш, най-важното е щастието на другия, дори ако то не е свързано с теб. Какво се случва, когато се срещнат младеж без слух и момиче с аутизъм? Това разказва индийската романтична комедия „Барфи” (Barfii, 2012).

Последният филм на чешкия режисьор и сценарист Милош Форман е покъртителна фиктивна история, вместена в най-мрачния автентичен отрязък от испанската история, когато господства Светата инквизиция. Във време на политическа нестабилност и революции живописецът Франсиско де Гоя, кралски художник в двора на Карлос IV, запечатва в скици и картини жестоките изтезания над човешкото тяло и дух. 

През 2007 г. режисьорът Джулиън Джаролд заснема филм, вдъхновен от биографията на писателката, създала едни от най-знаковите романи в английската литература - Джейн Остин. „Да бъдеш Джейн” (Becoming Jane, 2007) е история за смелост и независимост във времена, когато писането на романи от жени се е считало за унизително и недостойно. Но и история за любов, чийто край е щастлив единствено между страниците на книгите.

Един от претендентите в 93-тото издание на наградите „Оскар” на Американската филмова академия е драмата на режисьора Дариъс Мардър „Sound of Metal” (2019). Преведена у нас като „Без звуци в живота”, двучасовата пълнометражна лента има шест номинации – за най-добър филм, главна мъжка роля, поддържаща мъжка роля, звукови ефекти, монтаж и най-добър сценарий. Нека надникнем в историята за барабаниста, който губи внезапно слуха си.

Да се чете по устни е умение, което някои хора със слухова загуба владеят доста добре. Умение, което може да спаси живот или да разреши заплетена ситуация. В крими драмата „Чети по устните ми” (Sur mes lèvres, 2001) на Жак Одиар това умение се превръща в ценно предимство за разкриване на гангстерски план.

Kолко добре познаваме себе си? Дори тези, с които съжителстваме години наред под един покрив? Чуваме ли се, когато се слушаме, или просто механично отчитаме звуците, вложени в думите, излизащи от нечии устни? Колко процента от вниманието ни е истински ангажирано с това, което другият ни казва, докато ни говори? Тук ли сме, когато слушаме? С какво слушаме – с ушите си, в които звуците просто си влизат, ли с всички сетива, способни да покажат много дори и без посредничеството на думите? Отговорите - във "Формата на водата" (The Shape of Water, 2017).

Децата често мечтаят за вълшебни светове. Понякога и се озовават в тях и наяве. Но какво ще стане, ако се озоват на едно и също място, само че по различно време? А дали могат преживяванията да се споделят извън времето и пространството? А Тишината? В "Свят измислен, пълен с чудеса" (Wonderstruck, 2017) това е напълно възможно.