Вторник, 05 Април 2022 14:26

Барфи

Автор:

Когато става дума за любов, дефинициите за нормалност не са работещи. Трима млади хора ще научат, че когато обичаш, най-важното е щастието на другия, дори ако то не е свързано с теб. Какво се случва, когато се срещнат младеж без слух и момиче с аутизъм? Това разказва индийската романтична комедия „Барфи” (Barfii, 2012).

Историята започва съвсем обикновено. Момче среща момиче и се влюбва от пръв поглед. Само че момчето е без слух и с ограничен говор, и въпреки че прави всичко възможно, за да привлече вниманието ѝ с наглед детински и безумни изпълнения, досадно присъствие, преследване и натрапване, той скоро разбира, че дамата на сърцето му не само е от друг свят – този на звуците, но е и сгодена.

Барфи (Ранбир Капур), е местният шегобиец, който постоянно е замесен в някакви пакости, погажда номера на съседи и буквално вдига кръвното на полицейския инспектор Дута заради неприятностите, които създава. Роден без слух в индийския град Дарджлинг, той е кръстен на марката радиоапарати „Мърфи”, тъй като майка му много обичала да слуша музика по време на бременността си. Но по ирония, нечуващия младеж произнася името си като Барфи. Той живее бедно с баща си, преживява с каква да е работа, но най-големият му талант е да забавлява хората и да не приема живота насериозно. Общува с жестов език и го разбират малцина, затова пък е много изразителен.

Когато в града през 70-те пристига Шрути (Илейна Д’Круз), двамата се срещат по възможно най-комичния начин. Тя е красива... и сгодена. Но не е влюбена в годеника си, затова пък маймунджилъците на Барфи успяват да я влюбят в щурия младеж. Той от своя страна не се отказва от факта, че тя скоро ще се омъжи, и прави опит да поиска ръката ѝ от нейното семейство, което не го одобрява, защото е глух.

Междувременно, богата фамилия в града приема в дома си 15-годишната Джилмил (Приянка Чопра), която до момента е живяла откъсната от семейството си, защото аутизмът се е считал за срамна болест, а никой от родителите ѝ не знае как да общува с дете, чиято комуникация и реакции нямат нищо общо с конвенционалните. По стечение на обстоятелствата Джилмил ще се „лепне” за Барфи, и от тази близост ще се роди нещо красиво и забавно.

Историята проследява няколко периода от живота на странната двойка, трикратното изчезване на Джилмил, несполучливи опити за отвличане и полицейско разследване в духа на филмите за Чаплин и Луи дьо Фюнес. Комедийните изпълнения в стила на великите комици е запазена марка за Барфи, което носи на филма редица награди и признания, включително и номинации за „Оскар” на 85-тите награди на Академията.

Ранбир Капур не е със слухова загуба, но достоверно играе ролята на представител на културното малцинство „Глухи”. Той удивително много прилича на дядо си - прочутият актьор и режисьор от близкото минало Радж Капур, наричан „индийският Чарли Чаплин”. Повлиян от актьора Роберто Бенини и от самия Чаплин, Капур изразява почитта си към таланта им с комедийни изпълнения в духа на немите филми.

„Барфи” на режисьора Анураг Басу е заснет в стила на мелодрамите на Боливуд и още след премиерата си носи значителни касови приходи. Темите, които засяга, са не само за обществените стигми спрямо хората със специфични състояния, но и акцент върху онази любов, която не определя хората на база различията им, а ги събира на база приликите.

В крайна сметка, мълчанието може да бъде чудесен и забавен начин за общуване, в който няма неловкост. А големината на любовта се измерва по това от какво си готов да се откажеш.

Автор на текста: Христина Чопарова

Снимка (постер): Wikipedia

Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия

Оценете
(1 глас)
Прочетена 646 пъти