До 2005 г. образованието на глухите хора във Франция е въз основа на устно обучение, а жестовият език е бил забранен в училищата. Комуникацията с глухи хора е трябвало да бъде устна, чрез значително ограничаване на взаимодействията на глухи хора с чуващи извън семействата им. Такова изключване се възприема като непоносимо морално насилие от хората без слух и е довело до това, че те постепенно губят самочувствието си, както са показали и последните социологически проучвания във Франция. С решаването на този проблем се заема един новатор - Франсоа Гуденьов чрез проект, наречен Web Sourd.

Тереза ​​де Картахена (Teresa de Cartagena), подобно на много от необикновените жени в европейската история, е аномалия за своето време. Не само че тя е добре образована, изключително благочестива, но и глуха – все неща, които сами по себе си я правят изключителна. Тя също е новаторски автор по темата за равенството между половете в средновековна Испания. Уникална в способността си да тълкува католицизма през 15 век с аргументите на феминизма и равните права, Тереза много допринася за промяната на хода на религиозния и академичен дискурс по темата на библейското тълкуване и вярвания.

Изобретателят на телефона Александър Греъм Бел (Alexander Graham Bell) счита за истинското дело на живота си заниманията с проблематиката на хората без слух. Именно въпросите на комуникацията за глухите хора и в частност на майка му, го карат да изследва загадката на човешкия слух и да започне първите експерименти, сред които аудиометрията (регистриране на слухочувствителност в децибели), и “фоноавтографа”. Това  негово изобретение е предвестник едновременно на телефона и грамофона, записва човешкия глас като непрекъсната начупена линия.

Срещате или ви се налага да се срещнете с човек, за когото знаете, че не чува. Не знаете нищо повече, освен това. Изпитвате известно притеснение, защото не знаете как точно е правилно да общувате с него, нито как и доколко ще се разбирате взаимно отвъд бариерите на тишината. В настоящата публикация споделям личния си опит и препоръки, базирани на дългогодишната ми комуникация с хора без слух (глухи), хора с частична слухова загуба (тежко чуващи), както и хора с различна степен на слухови затруднения (оглушали). Когато е налице желание за общуване, начини ще се намерят. 

В много от държавните учреждения в България административното обслужване не е съобразено с възможността за добра взаимна чуваемост или визуален контакт с представители на всички културни групи в българската нечуваща общност: Глухи, тежко чуващи, оглушали и лица със слухови затруднения. Какво е решението и какви са правилните начини за комуникация съобразно комуникационните средства на нечуващите? Статията е базирана на наблюдения и проучвания от дългогодишен личен и професионален опит. 

Както многократно сме разяснявали тук, хората със слухова недостатъчност са разнородна група в семейството на тихата общественост –  тежко чуващи, Глухи, оглушали, с намален слух вследствие на заболявания или старост и т.н. Поради това широко възприетият израз „хора с увреден слух” е твърде общо (освен че е неточно) понятие за потребители със слухова недостатъчност, всеки от които ползва свои изразни средства за комуникация.

Езикът на знаците (или жестовият език) е предпочитано средство за комуникация от хора без слух, но за него се знае много малко сред широката общественост. На кого е нужен жестовият език? Какво е той, на какви правила се подчинява? Универсален ли е? На този и още много други въпроси се постарах да отговоря според опита и наблюденията си. Въпросите ми бяха зададени от човек, желаещ да надникне в света на Тишината и да се осведоми как общуват хората без слух, и защо не всички от тях използват езика на знаците. Радващо е, че все повече стават тези, които имат желание да внесат повече яснота в някои свои разбирания по тези въпроси. Интервюто бе проведено по скайп на 29.07.2013 г., и го публикувам без съкращения. Казаното тогава е валидно и днес.

Скъпи приятели, във връзка с цифровизацията и възможността за въвеждане на механично субтитриране на новини и предавания в помощ на хората със слухова загуба, изпратих няколко въпроса  до Съвета за Електронни Медии в началото на т.г. :

Държавен орган за защита на човешките права във Франция в края на миналата година е предприел преразглеждане на жалбата от пасажери с увреден слух в авиокомпания „Air Méditerranée”. Група от 22-ма почиващи със слухови затруднения е била възпрепятствана да се качи на борда на полета от „съображения за сигурност”. 18 от пътниците са били глухи, трима с различна степен на слухозагуба и един без проблеми на слуха. Те са пътували от Марсилия за Бодрум /Турция/, когато им е било казано, че няма да бъдат допуснати да се качат на борда на самолета.