В началото на 20 век светът е жаден за интересни истории, а вестниците публикуват от откъси до цели страници от романи на популярни автори. Време на разцвет и усилено творчество в изкуството и литературата, които оставят за поколенията значително наследство. Нямото кино просперира, говорейки без думи, и по синхронно стечение на обстоятелствата голяма част от филмите, реализирани между 1901 и 1931 са по сценарий на тежко чуващ романист, чиито книги се публикуват в пресата, играят се в пиеси на Бродуей или се реализират за големия екран. Харолд Макграт, който насели нямото кино с любов, приключения и мистерии.

При липса на слух се обостря вниманието към околния свят, а с това и любопитството да се проучва, опознава, експериментира с наличното и законите, по които работи. Един нечуващ френски физик коригира вече известни теории, прави открития и превръща света чрез науката в по-добро място. Той даде на света подобрени уреди за измерване на температурата, атмосферното налягане и влажността. Пионерът в трибологията смята, че тишината му помага да бъде по-добър учен. Гийом Амонтон (Guillaume Amontons).

Филмите по действителен случай всякога грабват интереса, а когато са френски – още повече. Французите умеят да разказват по достоверен и красив начин дълбоко човешки истории, оставайки верни на автентизма им. Такъв е случаят и с появилата се на голям екран още през 2014 г. история на сляпо-глухата Мари Хертин, режисирана от Жан-Пиер Америс. „Историята на Мари” (Marie’s Story) e наистина завладяващ разказ.

На 5 април 1924 г. в Норич (САЩ), в семейството на фармацевт и медсестра се ражда едно любознателно момченце, което развива афинитет към машинарийките. 40 години по-късно светът ще го признае като този, който е помогнал в усъвършенстването и популяризирането на първото телетайп устройство, свързано с телефонните линии. Джеймс Карлайл Марстърс – човекът, направил възможна комуникацията между глухи хора през телефон.

Той не е от хората, които се втренчват в ограниченията, а се концентрира върху възможностите и „как може да...”. С просто изумително чувство за ритъм, макар че не разбира думите на песните. Може да чува баса и вибрациите, но само ако са достатъчно силни. За човек, който има тежка до дълбока слухова загуба и комуникира с езика на знаците, не е проблем да разбие стереотипите, че хората без слух са неспособни да се наслаждават на музиката. Нико ДиМарко.

„Млад майстор от Упсала, на име Екберг  – философ, естествоизпитател и поет. Красив, свободен, с отворена душа и скъпоценно сърце. Лицето му е кръгло и гладко, с чисти сини очи и тъмнокестенява коса, която се вие в естествени къдрици около главата му.” Това поетично описание на Андерс Густав Екберг (Anders Gustaf Ekberg), шведски химик и откривател на минерала тантал, свидетелства колко горещо е бил оценяван от своите учители по химия и колко високо са го ценели като учен. Според близките до него хора той е бил щедър и нежен човек.

Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес в поредицата -  Шарл Никол. 

Имa xopa, зa ĸoитo cи cтpyвa дa yзнaeш. Зaщoтo вдъxнoвявaт, yвличaт, мoтивиpaт. He c гpъмĸи фpaзи или пoмпoзнocт oбaчe, a пpocтo зapaди cтpacттa ĸъм paбoтaтa, ĸoятo oбичaт. Paбoтa, ĸoятo зa тяx нe e пpocтo нaeмeн тpyд, ĸoйтo извъpшвaт oт дeвeт дo пeт. Te ca блecтящи чacтици в гaлaĸтиĸaтa нa нayĸaтa, чecтo cĸpити oт oбщecтвeнoтo внимaниe – oбиĸнoвeнo иcтинcĸoтo вeличиe e oблeчeнo в cĸpoмнocт, ĸoятo гo oбpичa дopи нa aнoнимнocт. B пopeдицaтa ни "Πo тиxитe cтъпĸи нa вeлиĸитe oтĸpития" в pyбpиĸaтa Hayĸa щe нaпpaвим тoчнo oбpaтнoтo - щe извaдим нa пoĸaз имeнa, ĸoитo ocвeн нayĸaтa, ca cвъpзaни c oщe нeщo. C Tишинaтa. Днec в пopeдицaтa - Poбъpт Aйтeн (Rоbеrt Grаnt Аіtkеn). 

Скъпи читатели, в свръх технологичното ни време днес няма нищо по-лесно от това да заснемеш видеоклип от две минути. Но през 1913 година, в суровите условия на задаващата се Първа световна война – една от най-унищожителните в човешката история, киното тъкмо е в разгара си и конкуренцията на братя Люмиер е огромна. Използвайки възможностите на бързо развиващата се филмова индустрия, през същата тази 1913 г. един човек заснема двеминутен ням филм, воден от една-единствена максима: „Докато има глухи хора на земята, ще имаме и знаци. И докато ние имаме нашите филми, можем да се запазим знаците  в тяхната старинна чистота. Това е моята надежда, че всички ние ще обичаме и пазим нашия красив език на знаците като най-благородния дар от Бог за хората без слух”. Джордж Уилям Ведиц (George William Veditz), дами и господа.

Скъпи читатели на “Ние ви чуваме”, по покана на фондация „Глухи без граници” в България гостува опитния международен шоумен Джон Мосър. Той изнесе шоу във Военния клуб на 11 март 2016 г. Актьор, изпълнител на скечове, аниматор, промоутър на американския знаков език, съосновател на университетско движение – глухият шоумен влага цялата си страст в многостранните си дейности, за да покаже, че хората без могат да постигнат всичко.