Заради религиозни гонения през 16 в. семейство Боне се мести в Женева, Швейцария. На 13 март 1720 г. фамилията се сдобива с наследник – малкият Шарл, бъдещият откривател на партеногенезата, писател и философ. Преди това, обаче, животът ще постави пред хлапето няколко предизвикателства. Едно от тях е заболяване, в битката с което малкият излиза победител, но с една загуба – на слуха. В резултат на това в училище комуникацията е проблем за Шарл Боне, децата му се подиграват и баща му решава да му осигури домашно обучение. Наема учител, който учи детето на гръцки и латински, и покрай всичко останало му преподава и наука.
Малкият Шарл е много впечатлителен и няма търпение да изпробва научното на практика. Заровен в храсти и градинки, той лови всякакви насекоми – пеперуди, гъсеници, мравки и ги наблюдава с типичното детско любопитство. То се запазва и тогава, когато Шарл вече далеч отвъд детската възраст, но ентомологията все още не може да прекрачи границата от хоби в професия, тъй като родителите му не желаели да стане учен. Удовлетворявайки амбициите им за по-престижна професия, младият Шарл учи за адвокат, но в свободното си време продължава да експериментира.
На 20 години младият естествоизпитател прави проучвания върху листните въшки и установява, че при тях може да се създаде поколение, без мъжкият да опложда женската. Това е изключително откритие, което обогатява съществуващите дотогава познания, защото партеногенезата доказва, че в света на насекомите съществуват хермафродитни индивиди – носители едновременно и на мъжки, и на женски полови органи, поради което за размножаването не е необходим партньор. Откритието на Шарл Боне отваря врати за проучвания и на други индивиди в животинския свят, и освен всичко друго, носи на младия учен и място в Академията на науките.
Животът му е бил спокоен, въпреки астматичните пристъпи, които го мъчат. Експериментите му с насекоми се превръщат в книги, но Шарл все така страни от хората, тъй като трудно общува с тях. Към 1740 г. води дълги кореспонденции с чичо си, провокирани от интереса към новооткритите от него регенеративни способности на хидрата, на които се дивят всички занимаващи се по онова време с естествени науки.
От следващата година и Шарл Боне, по примера на чичо си, започва проучвания върху процеса на възстановяване на изгубени части от тялото на хидрите и на други животни. Ботаниката също го увлича, особено магията на фотосинтезата. Покрай всички тези обсебващи времето му занимания изглежда, че младият учен няма време за личен живот. И все пак създава семейство с дама от известната фамилия Де Ла Рив, а липсата на деца госпожа Боне компенсира, като поема възпитанието на племенника на женевския аристократ и натуралист Хорас-Бенедикт дьо Сосюр.
След като прави открития и в ботаниката, въпреки прогресиращата слепота, Шарл Боне издава през 1754 г. нова книга, в която е описана газовата обмяна при растенията. Вече му е трудно да пише сам книгите си и наема хора, на които диктува.
През 1760 г. той описва състояние, което сега е известно като синдром на Боне – състояние, при което ярки, сложни зрителни халюцинации (фиктивно визуални възприятия) се срещат в психологически нормални хора. (Документирал е случая на 87-годишният си дядо, почти сляп от катаракта на двете очи, но можещ да възприема мъже, жени, птици, колички, сгради, гоблени и скеле-модели). Най-засегнатите хора са възрастните със зрителни увреждания, но това явление не се наблюдава само в напреднала възраст.
Шарл Боне вярва в катастрофичната теория. В една от книгите си той пише за изчезването на видовете. Вярвал е също, че събития като земетресения и наводнения изменят формата на Земята. Последната му важна работа е философски труд, в който се обясняват взаимовръзките между миналото и бъдещето на живите същества и се подкрепя идеята за оцеляването на всички животни, както и усъвършенстването на способностите им в бъдеще.
В същия труд Боне изказва смелото за времето си твърдение, че жените носят в себе си всички бъдещи поколения в миниатюрна форма. Той вярвал, че тези миниатюрни същества, понякога наричани от него homonculi, ще бъдат в състояние да оцеляват при големи катаклизми, подобни на библейския потоп и прогнозира, че тези катастрофи могат да предизвикат еволюционни промени, в резултат на които след следващото бедствие хората ще станат ангели, а бозайниците ще получат интелигентност. Книгата е преведена на множество езици – италиански, немски, английски и холандски, и е едно от приятните произведения, в които с красноречив език Шарл Боне излага теориите си.
Последните двадесет и пет години от живота си Боне прекарва тихо в Гентуд, близо до Женева, където умира след дълго и мъчително боледуване на 20 май 1793 г. Много от тогавашните философи са повлияни от идеите на този забележителен учен, който почти не е напускал Швейцария. Но пък колко много светове е открил, въпреки изпитанията, с които го е сблъскал животът!
NB: Статията е актуализирана за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Март. Цитирането ни като източник е задължително.
Автор на текста и превод от английски: Христина Чопарова
Източник и снимка: Wikipedia
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия