Да си астроном, при това жена, и при това във времена, когато на жените не е позволено да работят с телескопи, си е революционно отвсякъде. Но още по-грандиозно е в такива времена да направиш откритие, епохално и значимо в област, в която слухозагубата няма ни най-малко значение.
В обсерваторията на Харвардския колеж Едуард Пикъринг ѝ възлага задачата да преглежда фотографски плаки, за да измери и каталогизира яркостта на заснетите звезди Цефеиди в мъглявината Малък магеланов облак в Южното полукълбо.
По онова време никой не е знаел разстоянието до тях. Никой не е и подозирал, че младата жена, която отначало работи без заплащане, наистина ще направи каквото и да било откритие от значение за астрономията.
Докато разглежда плаките, Хенриета Левит забелязала, че има връзка между яркостта на звездите и тяхната поява. Звездите, които светели по-ярко, имали по-дълъг цикъл на съществуване от по-бледите.
През 1912 г. тя публикувала резултатите за математическата зависимост между яркостта на звездите и техния период. Така станало ясно, че всички звезди в Малкия магеланов облак се намират на приблизително еднакво разстояние в Слънчевата система и светлината им, достигаща до Земята, трябва да е една и съща.
Нейните открития за Цефеидите са основата, върху която учените вече могат да правят измервания на междугалактически разстояния, а Едуин Хъбъл по-късно прави предположението, превърнало се впоследствие в „закон на Хъбъл”, че Вселената се разширява.
Заради откритието на Левит шведският математик Гьоста Митаг-Лефлер е предложил тя да бъде номинирана за Нобелова награда за физика през 1924 г., но със съжаление научава, че тя е починала от рак три години по-рано. Нобеловата награда обаче не се присъжда посмъртно.
В чест на Хенриета Ливит има наречени астероид и кратер на Луната.
Aвтор на текста и свободен превод от английски: Христина Чопарова
Източник и изображение: Wikipedia
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия