Вторник, 09 Октомври 2012 03:00

Хенриета Суон Левит

Публикувана от

Има хора, за които си струва да узнаеш. Защото вдъхновяват, увличат, мотивират. Не с гръмки фрази или помпозност обаче, а просто заради страстта към работата, която обичат. Работа, която за тях не е просто наемен труд, който извършват от девет до пет. Те са блестящи частици в галактиката на науката, често скрити от общественото внимание – обикновено истинското величие е облечено в скромност, която го обрича дори на анонимност. В поредицата ни "По тихите стъпки на великите открития" в рубриката Наука ще направим точно обратното - ще извадим на показ имена, които освен науката, са свързани с още нещо. С Тишината. Днес ще ви представим Хенриета Суон Левит. 

 

Да си астроном, при това жена, и при това във времена, когато на жените не е позволено да работят с телескопи, си е революционно отвсякъде. Но още по-грандиозно е в такива времена да направиш откритие, епохално и значимо в област, в която слухозагубата няма ни най-малко значение. Хенриета Суон Левит (Henrietta Swan Leavitt), дами и господа.

В обсерваторията на Харвардския колеж Едуард Пикъринг ѝ възлага задачата да преглежда фотографски плаки, за да измери и каталогизира яркостта на заснетите звезди Цефеиди в мъглявината Малък магеланов облак в Южното полукълбо. По онова време никой не е знаел разстоянието до тях. Никой не е и подозирал, че младата жена, която отначало работи без заплащане, наистина ще направи каквото и да било откритие от значение за астрономията.  

Докато разглежда плаките, Хенриета Левит забелязала, че има връзка между яркостта на звездите и тяхната поява. Звездите, които светели по-ярко, имали по-дълъг цикъл на съществуване от по-бледите. През 1912 г. тя публикувала резултатите за математическата зависимост между яркостта на звездите и техния период. Така станало ясно, че всички звезди в Малкия магеланов облак се намират на приблизително еднакво разстояние в Слънчевата система и светлината им, достигаща до Земята, трябва да е една и съща.

Нейните открития за Цефеидите са основата, върху която учените вече могат да правят измервания на междугалактически разстояния, а Едуин Хъбъл по-късно прави предположението, превърнало се впоследствие в „закон на Хъбъл”, че Вселената се разширява. Заради откритието на Левит шведският математик Гьоста Митаг-Лефлер е предложил тя да бъде номинирана за Нобелова награда за физика през 1924 г., но със съжаление научава, че тя е починала от рак три години по-рано. Нобеловата награда обаче не се присъжда посмъртно.

В чест на Хенриета Ливит има наречени астероид и кратер на Луната.

Свободен превод от английски: Христина Чопарова

Снимки: Wikipedia, Deaf Scientist Corner 

Оценете
(1 глас)
Прочетена 1727 пъти