Роден на 7 май 1884 г., в бедно семейство от градчето Сен-Жан-дю-Гар в Южна Франция. Няма много данни за обстоятелствата около слуховата загуба на Йожен Рубенс-Алкез, нито къде е преминало образованието му в ранните му години. За него се знае, че по професия е бил автомонтьор и професионален участник в състезания по колоездане.
През 20-те години на XX век нечуващите спортисти са изключени от Олимпийските игри, въпреки че единственото, което им липсва, е слух. Но невъзможността на чуват сигналите се оказва пречка да се състезават на равна нога с чуващи спортисти, което Алкез счита за несправедливо с оглед отличната им физическа подготовка и здраве.
Сам той нечуващ, Алкез осъзнава необходимостта да се поправи това дискриминиращо отношение и започва да провежда състезания на добра воля за нечуващи спортисти с различна слухова загуба. Игрите бързо набират популярност и скоро доказват погрешността на схващането от онова време, че всички със слухова загуба са хора с интелектуални затруднения и нарушения.
Подобен стереотип не е учудващ, тъй като 20-те години на миналия век са време, в което родените без слух и много ранно оглушалите не са разполагали с адекватно образование или индивидуални грижи, за да овладеят речта и говора си, и са се справяли както могат. Подобно развитие на нещата често имало като резултат трудна комуникация, обикновено жестова.
Същите обстоятелства и днес са причина спрямо хора с различна слухова загуба да се употребяват архаични термини като „глухонеми”, или да бъдат считани за интелектуално изостанали (въпреки че действително има такива случаи, които са по-скоро рядкост, отколкото закономерност).
Йожен Алкез вярвал, че нечуващите спортисти – тежко чуващи, Глухи, оглушали (частично или напълно), е редно да имат свои международни състезания, тъй като за много от хората със слухова загуба спортът е не само отлично терапевтично средство, но и призвание. Затова Алкез популяризирал спортните си състезания и чрез издавано от него списание за нечуващи с името „Тихият спортист” (The Silent Sportsman).
Блестящ човек със скромни навици, той живеел в оскъдно обзаведен и прост тавански апартамент под мансарден покрив, като посвещавал цялото си време и страст на спорта за нечуващи.
През 1924 г. Алкез има важна роля в домакинстването на първите летни "тихи" олимпийски игри в родната си Франция.
Той обаче не е сам в пионерството си за утвърждаване на спортното движение за нечуващи. Рамо до рамо с него е белгиецът Антоан Дрес (Antoine Dresse), нечуващ тенисист и бегач на дълги разстояния.
Дрес споделял идеите на Алкез и заедно основават през 1918 г. Международния комитет по спорт за хора със слухова загуба (по-известен днес като Международен комитет по спорт за Глухи - ICSD), който е световно ръководно тяло на спортните игри.
Алкез е негов първи президент и почетен член до 1953 г., а Дрес – генерален секретар до 1967 г. Йожен Алкез основава и първия в Париж спортен клуб, наречен Комитет за координация на нечуващите спортисти във Франция (Comité de Coordination des Sportifs Sourds de France), а днес известен като Френска спортна федерация на нечуващите.
Заради множеството му заслуги в спорта често наричат Алкез „баща на тихите игри“, сравнявайки го с основателя на съвременните Олимпийски игри барон Пиер дьо Кубертен. В израз на уважение към него, Международният комитет по спорт за нечуващи въвежда наградата „Рубéнс-Алкéз”, присъждана за развитие и усъвършенстване на спорта за хора със слухова загуба в различни страни.
Йожен Алкез, носител и на златен почетен медал на Дефлимпикс (1949), се сбогува със света на 8 март 1963 г., на 79-годишна възраст.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Май. Цитирането ни като източник е задължително!
Преведе от английски и френски и разказа: Христина Чопарова
Изображения: Web archive, L’EcoRepublician, Le Cerf Volant
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия