Сряда, 07 Септември 2016 03:00

Спортът и хората в неравностойно положение

Автор:

Благодарение на д-р Лудвиг Гутман много от ранените през Втората световна война преоткриват в клиниката му „Стоук Мандвил” възможностите на телата си и радостта от живота. Провежданите там спортни игри за военноинвалиди се изпълват със състезателен дух. И когато по повод Олимпийските игри през късния юли на 1948 година в Лондон д-р Гутман организира състезание за ранените през войната, на спортната площадка с хъс се подреждат инвалидни колички, за да премерят сили в стрелба с лък. Това е началото на Паралимпийските игри.

Втората световна война оставя след себе си жестоки белези – тела и души са белязани с травми, които ще преживяват отново и отново, до живот. Докато не се научат как да се освобождават от тях. За войници и цивилни спортът се превръща в средство не само за рехабилитация, но и за самоприемане. За преобръщане на недостатъци в предимства. И за изпробване на граници.

Традицията на паралимпийските игри се поставя официално в Италия веднага след Олимпийските игри през 1960-та. Предлогът „пара” идва от гръцки и означава „до”, „с”, като израз на паралелно провежданите спортни мероприятия за атлети с двигателни, интелектуални и сетивни травми. За интереса към това събитие е показателно обстоятелството, че на терена в Рим се събират близо 400 атлети от 23 държави.

На всеки 4 години след Олимпийските игри Международният паралимпийски комитет организира състезания. През 2016 г. те са в различни дисциплини за спортисти с увреждания. Паралимпийските игри ще се проведат за 15-ти път в Бразилия и започват в Рио де Жанейро от днес, 7 септември, и ще продължат до 18-ти. Състезателите вече надхвърлят 4 000 и са от 176 държави.

В тях обаче не участват глухи, тежко чуващи и хора с различна степен на слухова загуба. Спортистите със слухови дефицити не смятат себе си за инвалидизирани, тъй като единствената разлика между тях и дееспособните спортисти е липсата на слух, във всичко останало като качества не отстъпвали на олимпийските състезатели.

Разбира се, имало е  нечуващи спортисти, които са се състезавали дори в Олимпийските и Паралимпийските игри в Лондон през 2012 г., но те са малко и с редки прояви. Дълго време не са били включвани в Паралимпийските игри, поради комуникационни бариери и спецификата на общуване.  В Паралимпийските игри тази година няма категория за глухи спортисти, а в момента категорията на състезателите с интелектуални затруднения е неактивна.

Затова съществуват Световни игри за глухи (Deaflympics – Дефлимпикс)  и Специални игри за хора с интелектуални затруднения (Special Olympics). Дефлимпикс са игри за нечуващи спортисти, проведени за пръв път през 1924 г. Там се използва адаптирана технология, за да отговаря на потребностите на  състезатели със слухова загуба (светлината се използва вместо стартов пистолет, а свирката на рефера е заменена от флаг).

Езикът на знаците е използван метод за комуникация сред по-голямата част от спортистите и зрителите. Важното е, че Дефлимпикс обединява спортисти, които са изправени пред подобни комуникационни бариери и им позволява да се конкурират при равни условия.

Спешъл Олимпикс са игри за деца и възрастни с ментални затруднения, като имат и Младша категория за деца от 2 до 7 години. Въпреки че са признати от МОК, игрите за нечуващи и за хора с ментални увреждания се провеждат отделно от Паралимпийските игри.

Двадесет и третите Летни игри на Дефлимпикс ще бъдат през 2017 в гр. Самсун (Турция) от 18 до 30 юли, а Спешъл Олимпикс през 2017 ще посрещне в Грац, Шладминг и Рамзау (Австрия) състезатели в Специалните олимпийски световни зимни игри от 14 до 25 март.

И въпреки че именно вида на дефицитите определят различните видове спорт, дисциплини и правила, в крайна сметка от значение са единствено способностите.

Автор на текста и превод от английски: Христина Чопарова

Източниците са представени с референтна връзка в статията

Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия

 

Оценете
(1 глас)
Прочетена 2233 пъти