Роден в Булавийо (Зимбабве) на 12 април 1980 г. като Терънс Майк Паркин, южноафриканецът е без слух от раждането си. Когато е на 18-месечна възраст, семейството му получава потвърждение, че детето не чува. Израства в Дърбан, Южна Африка. Белег на лицето му след автомобилна катастрофа в детството го прави лесно разпознаваем навсякъде.
Започва да се занимава с плуване на 12 години, но е по-бавен от връстниците си. Година по-късно, за да подобри уменията си и да се докаже като плувец, участва в най-голямото събитие в Южна Африка – състезанието по плуване в открити води Мидмар Мил (Midmar Mile). То се провежда ежегодно през февруари и привлича хиляди състезатели от цял свят – от сериозни международни спортисти и олимпийски медалисти до непрофесионалисти, плуващи само за развлечение. Паркин ще го спечели през 2000 и 2002 г., години след първото си участие.
По време на летните Олимпийски игри в Сидни през 2000 г. Терънс Паркин е 20-годишен и се включва като представител на Южна Африка, воден от амбицията да докаже, че Глухите могат много, въпреки че не чуват. И го доказва.
Плува 200 метра в стил бруст, изминавайки разстоянието за 2 минути, 12 секунди и 50 стотни. Той не може да чуе коментатора при обявяването на резултатите и когато вижда до името си цифрата две, в първия миг не осъзнава, че това означава спечелването на сребърен олимпийски медал.
С треньора си Греъм Хил Терънс Паркин е общувал с жестов език. Той е невероятен спортист, който е показал отдаденост и страст към своя спорт и никога не е допускал никакви препятствия по пътя му за постигане на големи цели. Най-успешният спортист на „Дефлимпикс” (Deaflympics) от създаването им през 1929 г., той има в колекцията си 29 златни медала, един сребърен и един бронзов (от Световното първенство по колоездене за нечуващи в 120-километровото шосейно състезание на Калифорния през 2005 г).
Терънс Паркин държи 50 световни рекорда в спорта за нечуващи. Наричат го „Тихото торпедо“ и „Майкъл Фелпс на Дефлимпикс”. През 2011 г. спасява 7-годишно момче от удавяне, а през 2017 г. принцеса Шарлийн от Монако го назначава за официален посланик на фондацията си в подкрепа на нечуващи и незрящи, на които той преподава плуване.
Южноафриканският спортист е носител на множество национални и международни награди, включително неколкократни за спортист на годината. Като знак за признание към постиженията му пощенската служба на Южна Африка пуска марка с лика му през 2001 г.
Успехът на Паркин се дължи на чистата му воля и отдаденост на тренировките. Той прекарвал часове на ден или във водата, или на велосипеда си. Много рядко се случвало да пропусне тренировка. По този начин поставя стандарт, недостижим за повечето нечуващи спортисти, които трудно издържат на такова темпо и напрежение.
Терънс променя лицето на спорта за Глухи в международен план, превръщайки се в спортна икона. За много от Глухите плувци на Дефлимпикс е предизвикателство да го победят.
„Успехът е 90% отношение и 10% обучение. А с правилното отношение можете да направите всичко. Истинското увреждане е лошото отношение!” - заключава носителят на рекорда за най-много медали в историята на Олимпийските игри за Глухи.
Самият Паркин става обект на агресия в пътен инцидент, когато на участък от магистрала в Гаутенг преди няколко години го напада разгневен шофьор, нямащ идея, че е засякъл глух човек, при това световно признат плувец.
Понастоящем Паркин живее в Йоханесбург (Южна Африка) със съпругата си Ингрид, която като него е възпитаник на училището за нечуващи „Фултън” в Дърбан, а двамата тренират деца със слухова загуба в Сейнт Винсент.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Април. Цитирането ни като източник е задължително!
Преведе от английски и разказа: Христина Чопарова
Изображения: Unusualverse, TimesLIVE, TheSouthAfrican
Сдружение НЦАК "Ние ви чуваме" е носител на изключителните права да публикува тази статия